Квартал „Цветен” е идилично швейцарско предградие, спокойно, понякога скучно. Зад лъскавите фасади обаче тлее женско недоволство – от себе си и от привидно свободно избрания път в живота. То прераства във война между няколко съседки в старанието на всяка една да се докаже като по-добра майка от другата. Както често се случва, поводът са децата. Сибил, Алина, Сузане, Бригит, София, Бернадет – шест различни женски свята, изпълнени с вътрешни и външни противоборства. Драматично завръщащи се спомени, горчиви диалози със себе си и порасналите деца, женското битие между „искам”, „трябва” и „мога”. Роман за любовта, за бойните ... |
|
"Дон Сегундо Сомбра" е произведението, на което Рикардо Гуиралдес дължи славата си. Романът е представител на плодородната в аржентинската традиция литература за гаучото: истории в проза или стих, посветени на фолклорния герой, национален символ на Аржентина. Гаучото е говедар, обяздвач на коне, скитник по безкрайните пътища на пампата. В романа на Гуиралдес едно сираче се връща назад в спомените си и разказва как е срещнало своя покровител, удивителния дон Сегундо Сомбра, как живее сред гаучовци и сам става един от тях. Приключенията на героя са далеч от стереотипни, а непосредственото им пресъздаване, служещо ... |
|
Ангел Русков е роден на 17 ноември 1948 г. в с. Овча могила, Свищовско. Основното и средното си образование е завършил в родното си село. След това учи в Стопанската академия в Свищов. Там известно време работи като докер на пристанището, а после става редактор във в. "Дунавско дело". Като студент, освен в "Дунавско дело", печата стихове във вестниците "Борба", "Студентска трибуна" и списание "Тракия". От есента на 1979 г. живее и работи в София. Първо е изкопчия, а от октомври 1981 г. - редактор в сп. "София". От 1985 г. работи в сп. "Отечество". След ... |
|
Асен Димитров - Феликс (1967) е поет и публицист. Завършва История и география във БТУ "Кирил и Методий" и Журналистика в ПУ "Паисий Хилендарски". Сътрудничи на различни периодични издания, включително на сатиричните вестници "Тримата глупаци" и "Стършел". През 2003 г. издава поетичната си книга "До доказване на противното", която предизвиква медиен интерес поради наболелите проблеми в образованието. През 2012 г. завършва сборника "Пловдивски рецитал", публикуван в електронното списание "Литературен свят", който включва най-добрите образци на ... |
|
Василка Петрова - Хаджипапа е родена в София: По образование тя е филолог, завършва немска и английска филология в СУ. От няколко десетилетия живее в Никозия заедно със съпруга си Христос Хаджипапас, известен кипърски писател. Посвещава живота си на преводаческа дейност, ползвайки в работата си равностойно български, гръцки, немски, английски и руски език, занимава се и с литературна и театрална критика. Заедно със съпруга си Христос Хаджипапас превежда и публикува в Кипър и Гърция българска поезия и проза. По техни преводи биват поставени в Кипър "Опит за летене" на Й. Радичков , с режисьор Юлия Огнянова, и & ... |
|
Романът Сърца за изтръгване излиза през 1953 година. Героят на Виан - психоаналитикът Жакмор, дошъл незнайно откъде, попада сред обитателите на несъществуващо село, и се сблъсква с тяхната странни нрави, плашещи и отблъскващи. Абсурдният и ирационален свят в романа, населен с причудливи и гротескови образи, е всъщност нашият съвсем конкретен свят. Основна тема в романа е насилието, което човек приема за нормално в своя живот, стремежът на човешкия дух към свобода. По особен, поетично зловещ начин авторът третира този проблем, като изследва дълбоките корени на насилието в живота на човека. Борис Виан е роден на 10 март ... |
|
Балканските войни са повратна точка в развитието на Европейския югоизток. Те бележат разрушаването на един политически ред, който се установява с налагането на османската власт през XV век, и дават началото на нов период в развитието на Югоизточна Европа - времето на националните държави. Започват като конфликт, който за първи и единствен път обединява всички държави в региона в общ стремеж - прекрояването на политическите граници и постигане на етническа, национална и дори религиозна справедливост за местното население. Това е емоцията, която движи народите, но не и политиците. Александър Стоянов (1987 г.) завършва ... |
|
Весели разкази. ... Веселото в тези разкази е малко тъжно. Боде понякога, приболва. Но нали казват, че болката може да е и лечебна - означава, че ако е имало рана, тя вече заздравява. А може и да не е така. Човек има право да вярва на глупостта на другите и да я нарича мъдрост. Свободен е да избира и да предпочита само своята собствена глупост, като по този начин доказва самобитността си. В развитите държави това се нарича "Право да бъдеш сам" - Right to be let alone. Имаш ли себе си, имаш всичко. Написаното тук ще ви помогне да се съхраните и, надявам се, да се посмеете. Ако това не е едно и също. Всички ... |
|
Евгений Сачев произхожда от стар български род от района на Битоля, Македония. Роден е на 09.12.1952 г. в Червен бряг, Плевенска област. Учил е във ВНВУ "В. Левски", Велико Търново (сега Национален военен университет), в СУ "Св. Климент Охридски" и в Университета за национално и световно стопанство. Той е единственият в България професор по културно наследство и национална сигурност. Евгений Сачев е и доцент по социокомуникативна музеология, магистър по история, философия и икономика, доктор по социология и доктор на икономическите науки. Научен сътрудник първа степен по етнология. Бил е член на ... |
|
"Сигурен съм, че някои ще нарекат тези стихотворения прекалено сантиментални. На фона на утвърдените или претендиращи за канон днес шаблони на модерна поезия, тези куплети наистина изглеждат уязвими, беззащитно - канцонетни. Други обаче ще намерят в тях най-важното - духа на всичко онова, което наричаме поезия. А то е безстрашие пред себе си, опиване от свободата да бъдеш тъжен, преклонение към лириката като начин за усещане на света. Много от стихотворенията на Борис Жогов са подобни на песни, изпълнени от бард, танцуващ по ръба на сантимента, но с по-своему хипнотичен танц. Желая успех и на този модел на ... |
|
Обич е първата стихосбирка на авторката Веска Николова . В нея тя вниква дълбоко в сложния свят на човешката душа, разкрива огромната си обич към хората и изследва фините струни на женското светоусещане. Пътека Дали ще се родя повторно от пепелта на този ден? Тежи лозницата на двора и капе залез позлатен... Как мрака и въздухът се сгъстяват! Гори в тревога мисълта! Ще съм ли същата отново, когато дойде утринта? Когато стъпки отшумели пътеката ще ми даде и ще ми каже: Своя спомен горчив от тях да изпредеш! Дали след време ще открия пътека друга в този свят, където дните ми отново с горещи стъпки ще вървят? Не зная.. ... |
|
От автора на "Какавидите" и "Денят на трифидите". ... Да имаш въображаем приятел е нещо обичайно, когато си малко дете. Но Матю не е малък. Той е на единайсет, а и измисленият му другар е доста необичаен. Защо, иска да знае Чоки, денонощието се състои от 24, а не от 32 часа? Защо съществуват два пола вместо един? Защо Матю не реши домашното си по математика, като използва двоичната бройна система? Когато въпросите стават прекалено сложни и объркващи, родителите на Матю започват да изпадат в паника. Ами ако Чоки не е продукт на въображението му, а нещо съвсем различно? Кой е Чоки? И какво може да иска ... |