Процесът на производство на хартия от растителни влакна е открит в Китай в началото на 2-ри век от китаеца Цаи Лун. До разпространението на този материал в Европа са минали много столетия, но днес хартията вече е известна по целия свят и се произвежда от целулоза по съвременни технологии и с подобрени качества. Хартията се добива от каша, която се получава от ленени или памучни парцали, дървесина, туткалена вода или казеинов разтвор. Следващият етап е кашата да се пресова в различни дебелини, грапавини и големини, до получаване на хартиени листа или хартия на рула. Хартията е материал, който може да се реже, къса и прегъва, също така да се лепи, подвързва, да се рисува и печата и не на последно място да се обработва с различни инструменти. За да е доброкачествена хартията, трябва да бъде непроменлива към светлина и да не е чуплива, а при намокряне да поема равномерно вода. Хартиите се предлагат в различни формати като A3, A4 И A5 и други. Много разновидности има и на плътността ѝ - важна предпоставка, която я прави подходяща за използване с различни видове бои. По-дебелата хартия например, се нарича картон, а често се използва и т.нар. мукава, която пък от своя страна е по-дебела от споменатия картон и също така много по-здрава, трайна и еластична.
Хартията за рисуване с акварел е релефна, по-плътна и не попива твърде бързо, което позволява лесно и бързо да се създават преливащи цветови ефекти с помощта на водата. Ако хартията ще служи за работа с акварел, гваш, темпера или, маслени бои, изключително важно условие е тя да бъде грапава. При работа с акварелни или темперни бои трябва да се обърне внимание и на непроменливостта на хартията, тъй като с тези материали за рисуване, пластовете боя, които се полагат са тънки и те от своя страна не успяват да предпазят хартията от проникването на слънчеви лъчи. Недоброкачествената хартия бързо пожълтява, а цветовете на боите започват да се променят, като по този начин се изменя и целия вид на картината. При работа с вече изброените видове бои - акварелни и темперни, както и с гвашови, пастели или маслени бои е много важна и грапавината на хартията. Рисунки върху този вид хартия стават много по-красиви, в сравнение с направени върху гладка хартия. От малките съществуващи по хартията вдлъбнатини и изпъкналости се образуват едва доловими светлини и сенки. Те предават допълнителна свежест на тоновете. Друга важна причина да се използват хартии с грапава основа, е че всички бои се задържат много по-добре, а при гладката тоновете лесно се замърсяват и пластовете боя започват рано или късно да се лющят. При акварелната и темперна техника много важно условие е и белотата на хартията, защото колкото по-бяла е, толкова и цветовете стават по-свежи. В зависимост от това, дали хартията е добита от парцали или от дървесина, различаваме парцалена хартия и дървесна. За целите на живописта най-подходящи са парцалените хартии, които притежават най-много от изброените вече качества. Дървесните са много чувствителни към светлина, пожълтяват бързо, чупливи са и се размекват и разтягат от водата. За това, за да просъществуват Вашите произведения столетия, а защо пък не и хилядолетия, не се колебайте да заложите на качественото!
