"Тази книга беше замислена като политическа публицистика. Тя трябваше да бъде нещо като продължение на моя цикъл от произведения Зад завесата на соца, Зад завесата на прехода, Зад завесата на демокрацията, Зад завесата: Големия брат. Обаче най-неочаквано пред очите ми тя се превърна в нещо като криминален роман. В нещо като нашенски прочит на известното детско стихотворение Десет малки негърчета. Главните герои в нея са шест трупа, плюс Каскет, Череп, Феномен и Чистач. Книгата се промени, защото в нея се огледа нашият живот. В него: мафията се настани на жълтите павета; сутеньорите свалиха превръзката от очите ... |
|
|
Сет Куин най-сетне се завръща у дома, в малката бяла къща със сини прозорци, лодка на кея, люлка на верандата и куче в двора. И макар всичко да изглежда по старому, в градчето има една съществена промяна на главната улица е отворил цветарски магазин. Собственичката Дру Бенкс е необикновена не само с красотата, но и с гордия си характер, който упорито отказва да приема помощ за бизнеса ѝ от заможните и градски приятели. Сет обаче е друг тип предизвикателство и съвсем скоро двамата не могат повече да отричат припламващите помежду им искри. Докато един ден миналото на младия мъж не го застига и тайната, крита от него ... |
|
|
Стихове. ... "Поезията на Мира Душкова е пълна с неща, с мириси и гледки, тъй както други стихосбирки просто са изпълнени с думи. Може да се каже и така: тук гъмжи от птици, насекоми, хора и животни, уши, опашки, барабонки, джанки, леблебии, улици, кафенета, глезени, сандали... Разбира се, понякога добрата поезия може да проблясва и само в подобни изброявания, но умението на Мира Душкова е да разговори всичко това, да извлече усещане, спомен, смисъл от всяка конкретика. И още нещо много важно - тези стихове имат съзнанието (наречете го философско или филологическо) за непреодолимата напрегнатост и разцепване между ... |
|
|
Всеки познава нейната усмивка, но малцина знаят нейната история. Запознайте се с жената, чийто портрет се превръща в една от най-прочутите художествени творби на всички времена. Най-известната дъщеря на Флоренция e невидима в родния си град. Няма табели, сочещи къде е живяла; нито една улица не носи нейното име. Заинтригувана от новите открития, потвърждаващи самоличността на модела на Леонардо, Даян Хейлс се впуска в свое проучване, за да разбули истинската история на Мона Лиза Герардини дел Джокондо. Заравя се в архиви със стари документи; разхожда се по запуснатата улица, където е родена; опознава квартала, където е ... |
|
|
Япония, Мияко, 1682 г. Знойна топла вечер пада над Мияко. Красива жена, облечена във фино кимоно в синьо-зелен цвят, изпъстрено с анемони, е удавена в тъмните води на градското езеро... Дванадесет години по-късно Четири от най-влиятелните жени на Япония са отвлечени. Кралските династии използват смута, настъпил в двореца, за да реорганизират позициите си. А и споменът за мистериозна жена на име Анемона, удавена преди години, е още жив. И този път Сано - почитаемият следовател, ще трябва да се бори със злото, раздвоен между дълга към шогуна и обичта към съпругата си. ... |
|
|
Разходи се из улицата на позитивността заедно с Еднорога и изпълни живота си със слънце, дъги и блясък. Хюга? Това го владее. Предпазливост? Той винаги живее за момента. Разчистване? Той не обича в живота му да има излишни неща. И дори когато гривата му е разчорлена, той знае, че вътрешно е красив. Той разпръсква блясък навсякъде с едно движение на опашката. ... |
|
|
"Най-сетне Ванчо излезе да играе на улицата и играчките му останаха в стаята сами. Първо изпод леглото надникна клоунчето Пепи. Като се учери, че момчето го няма, извика: –Хей, Лъвчо, покажи се. Ванчо отиде навън. Иззад метлата в ъгъла плахо надникна другата играчна на момчето - лъвчето."Из "Лъв без опашка" Научете какви приключения ще преживеят Лъвчо и Пепи. ... |
|
|
Как еволюцията влияе на поведението ни. Защо сервитьорките получават по-големи бакшиши от колегите си мъже? Защо болката не бива да е приятна? Всички ли сме хомосексуални? Дискриминираме ли децата си? И защо навсякъде по света публиката ръкопляска, когато е доволна от видяното? В Дарвин в супермаркета Марк Нелисен с много чувство за хумор ни разказва 36 истории за еволюцията. Следите на Чарлз Дарвин изникват зад всеки ъгъл: в магазина и на улицата, във вестника и в получения имейл. След разказа на Нелисен за впечатляващото наследство на Дарвин никога повече няма да погледнем на човека пред нас на опашката със същите очи.. ... |
|
|
"След лепкавата жега на Буенос Айрес тук всичко е чисто, свежо и хрупкаво като прясно изпрани чаршафи, уютно като планинско селце, пролетно като лютиче, цветно като шепа бонбони, усмихнато като слънчев лъч, синенебо като детски сън. Добродушно и смайващо самотно. Далече, далече от глъчката и шумотевицата, от тълпите и цивилизацията, от бързането и стреса, чак най-отдолу, най-на юг, най-накрая на земята. Fin del Mundo. Краят на света." Така Изабела Шопова описва Ушуая, градчето в най-южната част на Земята, краят на света, който със сигурност няма да сложи край на пътешествията ѝ. След На изток - в рая, ... |
|
|
Базирана на новия филм. ... Зайчето Питър отново е тук, готово за нови приключения. Широкият свят го очаква! А големият град е мястото, където той намира нови приятели, които да впечатли, но и много нови беди. Дали този път пухкавото зайче няма да предпочете свободата на градските улици пред правилата в градината на мистър Макгрегър? ... |
|
|
Разкази пред приятели. ... "Защо написах тази книга: За да опознаеш света, трябва да знаеш как живеят хората. Разказвал съм тези истории стотици пъти пред приятели на маса. Винаги са ми казвали - защо не ги напишеш? За да не спирам да работя, докато събирам материали за едно разследване. За да изплувам от мъката по загубата на жена ми Донка Стамболийска, на която посвещавам тази книга." Иван Гарелов "Беше в края на седемдесетте. Вървяхме трима приятели и Донка по главната улица на Созопол. По-точно, движехме се от Босфора до Дарданелите, както наричаха Пъци бар и Старото кафене, които бяха двете ... |
|
|
"Между разказите от първата и втората част в книгата на Емануил А. Видински "Егон и тишината" лежат десет години. Те разделят писането му, както ножът разделя костите от хайвера на рибата. В разказите от първата част читателят наблюдава героите сякаш зад дебелото стъкло на аквариум, а жестовете и гласовете им носят част от статичната енергия на ребусите на Светослав Минков . Във втората част светът става цветен, а наместо театър на сенките срещаме истинските актьори. Емануил А. Видински е честен в писането си. И това е истинското основание да се прочете тази книга – за да се види как авторът разбива ... |
