"Познавам Михаил Милчев от близо 50 години. Общувайки с него, трудно се докосвах до неговата чувствителност, скрита в тайните извивки на душата му. Той беше забележителен с това, че говореше умно, начетено, но някак далечно. Докрай бранеше собствената си позиция, защитена от купищата прочетени томове на философи, учени, писатели... Красиви, сини като болка бяха очите му, в които се прокрадваше сянката на отминалия ден. А съсредоточената бръчка между тях подсказваше за дълбоката му същност и за особеностите в характера му, невинаги изявени. В такива моменти съм се чудела какво точно мисли той самият и трудно ... |
|
|
Мигове, Калейдоскоп, Завръщане, Стъпала. ... "Във времето, когато нямаме критика, гласът на Красимира Кацарска се наложи като водещ. Отнасям се към всичко, писано от нея, с уважение, удивление, преклонение и обич. Талантът ѝ е неоспорим. Виждам я като вулкан, зареден с много енергия. Тя идва като вятър и носи буря в редовете на писателите. Като ураган с лекота преминава през различните творци и дава вярна оценка на творчеството им. Виждам я като Нил - с дълбоко и широко разливане. Може би заради това трябва да отглеждаме и да се грижим за подобни таланти, които със своята разностранност и с огромния си ... |
|
|
Думи и образи. ... "Катя Паскалева не беше светица. Не беше и грешница. Артистка. В живота и кариерата ѝ се оглеждат лицата на толкова много жени, които изигра, преживя и дари на публиката. Тя обичаше да предизвиква съдбата. Да я надхитря понякога... Катя беше мълчалива, но пълна с истории. Смехът ѝ можеше да превземе стаята за миг, а тишината, която носеше със себе си, да те накара да потънеш в мислите си. Странница. Скитница. Жена с тайни." Георги Тошев , август 2015 година Защо? Защо съм на 46 години? Защо обичам само един мъж? Защо мисля, че още имам какво да кажа? Защо не мога да се ... |
|
|
"Ей, най-сетне и аз съм щастлива – истински се радвам на току-що излязлата "Малката Голяма Божана и една приказка от живота"! Струва ми се, че е време да говорим с нашите деца за нещата от живота направо. Те са умни и трябва да знаят, че животът не е само радост, а болка, ирония и разбира се - самоирония. А илюстрациите на художника Костадин Костадинов са така добре балансирани и свързани с текста, че книгата се превърна в едно полиграфично бижу. Приятно четене!" Божана Апостолова "– Хайде де, разказвай! Ако приказката е цветна, казвай ми какви са цветовете. – Всяка дума, детето ми, има свой ... |
|
|
"Камбаните на детството ме викат. Сгушена в старата махала, черквата спи. И само калдъръмът напомня за самотните ми стъпки. Камбаните на детството звънят призивно. Но го няма храмът в душата ми. Очарованието от празника глъхне в забрава... Камбаните на детството звънят. Няма го моста. Няма я пълноводната река. И тополите са остарели. Само сянката ми още седи върху камъка на вира. Но умореният ручей не тича вече по камъните на детството. Вирът е изгубил водата си и сега сълзѝ за нея. Само моята сянка все още чака завръщането на водопада."Из "Калейдоскоп" Отзиви за творчеството на Красимира ... |
|
|
В един късен следобед на дрезгавото лято няколко деца отделят повече време за това да се хвалят един на друг с луксозните си играчки, отколкото за самата игра. И няма как да е иначе, тъй като в този момент техният свят се оказва твърде близка проекция на деловия свят, в който на върха на пирамидата се оказва новият джип. Джипът на малкия Пешо е точно копие на джипа на неговия баща и също подобно на него си е само негов. Изведнъж пристига чудат и много висок човек с шапка-небе. На децата, които си нямат играчки, той подарява еластичното си и жилаво тяло, което става за всякакви игри. Странното поведение на Човека с небето ... |
|
|
"Аз, прочетеният вестник" е опит да проследя вярно ли е усещането ми, че този живот, който живея, не е моят – а на някой друг. Скоро влязох в една книжарница, тайно дебнейки дали книжката ми вече не е сложена някъде по рафтовете и. Стори ми се, че съм в някаква библиогробница. Тъкмо бях решил да помоля издателят ми да не пуска ръкописа, когато една представителка на минетната журналистика ми изкряка в лицето: "Кой си ти, бе!?". Е, кой съм аз е описано в тази книжка. В този си живот не съм роден в Париж, както в предния. А в болница накрая на града – в Първомай. Годината е 1954. Прегледал съм ... |
|
|
От многобройните популярни и обичани стари градски песни Музикална къща Gega New избра предимно романси и танга, които и досега се пеят и слушат с удоволствие. Една от песните - “Минаха години” даде заглавието на програмата. Освен нея записахме: “Таз вечер празнувам разлъка”, “Гърди си с рози накити”, “Белите манастири” “Заспали чувства”, “Кажи, кажи, бедни ми рибарю” и др. Любопитното в тази програма е участието на Костадин Гугов - много стилен и обичан народен певец, който никога не е записвал градски песни, но слушателите ще се убедят, че се справя чудесно със спецификата на стила. Партньорка на Гугов е Емилия Венева, ... |
|
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент - хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече - чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
|
Оркестър „Млади Тракийци” е създаден в края на 1992 г. от Божидар Стрехин и Николай Карлакашев. След двегодишна работа на двамата музиканти в оркестър „Тракийски извор” те решават да се отделят и да направят оркестър с нов облик и звучене. Както всяко ново нещо, така и създаването на нов оркестър е трудно. След първоначално лутане те решават да поканят Мария Пашева за певица. С много труд и желание успяват да осъществат първите си записи в студиото на известният цигулар Георги Янев. Така през 1994 г. е осъществен и първият албум на оркестъра „За теб Мария”. През оркестъра са минали доста именити млади и талантливи ... |
|
|
Богатството на българската народна музика е представено във втората програма от поредицата „Български музикален фолклор” ( vol. 1 ). Наред с автентичните шопски песни, в диска са включени записи на обработени фолклорни образци и авторски творби на фолклорна основа от Северна България, Тракия, Шоплука и Родопите. Участват: Духов оркестър, Ансамбъл „Тракия” – Пловдив, Теменуга Минчева, Сорина Богомилова, София Илиева, Моника Стоянова, Рени Павлова, Кунка Желязкова, Оркестър „Хоро” – Русе, Хорът на ансамбъл „Добруджа” – Добрич, Каба трио „Родопея”, Ансамбъл „ФилипКутев”, Делчо Митев, Димитър Миларов, Александър Райчев ... |
|
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент – хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече – чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
