"Ивайла Александрова не громи идоли и не сваля ореоли. Оценките, доколкото ги има, не идват от нея. Тя не произнася присъди, нито контраприсъди - оставила ги е на другите, на нас. Най-голямото и важно постижение на тази книга е, че от дълбината на морето от факти - факти, които не спираха да изскачат до края по един почти свръхестествен начин, сякаш чакали осемдесет и повече години точно този момент - в крайна сметка действително се е надигнала истината, и то не само тази за конкретния случай, а понятието за истина изобщо - такова, каквото най-много ни плаши. Този разказ не ни казва нищо, което не знаем за ... |
|
|
Контрареволюционен роман с френски сладкиш. ... За няколко дни корабът на сирените излиза от морските карти, спира в центъра на света под развеселения поглед на Бог. Корабът на сирените ни повежда на щуро и твърде забавно пътешествие из гръцкото море, където всякакви небивалици са вероятни. Александър Секулов често балансира по ръба на литературното благоприличие. Той може да си позволи подобен лукс, защото думите, които виртуозно реди, се обичат една друга и здраво се държат за ръце, а героите му са необикновени, пъстри и интересни."Повърхността на морето, в която странстват те, е сияйна, но който се осмели да се ... |
|
|
"Помниш ли как подтичвахме подир Елена, която се щураше по света - кой знае защо и накъде? Е, сега е спряла (само за малко) под старата маслина, надянала е розови очила и се взира право в теб. Или не - обхожда с поглед света, в търсене на Оня Костадин, с когото ще избяга. Не От, а Към. Към реката, към хлебарницата, към всеки бар, пълен с чужди хора, пробиващи с очи дупки в масите. Не се вижда накъде гледа, скрита зад тези смешни розови очила, само върти глава и слуша вятъра. Много вятър има в тази книга - фучи и блъска, докато изрови болката и я запокити насред забравата, откъдето тя няма да се върне. Никога. Чудиш ... |
|
|
"Обичам книги като новата на Бойка Асиова "Лудовица". Уж е само сборник с разкази, но е много повече - книга за всичко, от онези, рядко срещаните, които не се интересуват от жанровете и са белег на зенита на писателския талант. Тези разкази са като угнили круши - когато крушата е най-сладка. Като изделието на медникар са - дълъг труд с леко търпеливо почукване на длетото. Вътре има хора от различни времена, които са толкова пълнокръвни, че можеш да ги пипнеш. И такъв хубав език, че изведнъж разбираш - гласът на Бойка Асиова не е само нейният авторски глас, а идва от много дълбоко. Или, ако цитираме от ... |
|
|
Номиниран за Конкурса за исторически роман - 2017. Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "И защо този роман се казва "Църна месечина"? Не можеше ли просто да се казва "Червена луна"... Можеше, но авторът Кирил Пецев има щастливата съдба да се е родил в Петрич и поне 40 години да е живял в Благоевград, някогашна Горна Джумая. И както много хора, населявали това пространство по течението на Струма, да е бил в плен на митологията за борбите на българите от Македония. И за техните герои, предатели, убийци и жертви. Всичко това в ... |
|
|
Историята на поставянето на прочутата тетралогия на Рихард Вагнер на българската оперна сцена. В тетралогията всички солисти са българи - главно от Софийската опера, а също така и наши артисти, които правят кариера в Германия. За "Пръстенът на нибелунга" има по два или три състава за водещите роли. Дори и в родината на Вагнер няма трупа, която само със свои солисти да постави прочутата тетралогия. Сред артистите са Мартин Цонев, Николай Петров, Костадин Андреев, Бисер Георгиев, Ангел Христов, Петър Бучков, Мартин Илиев, Даниел Острецов, Красимир Динев, Йорданка Дерилова, Баясгалан Дашням, Цветана Бандаловска, ... |
|
|
Книгата е посветена на животът и делото на Михаил Герджиков. Герджиков е роден в 1877 година в Пловдив като първо дете в семейството на Иван Павлов Герджиков, родом от Копривщица, завършил Болградската гимназия и участвал в създаването на нова администрация в Пловдив след Руско-турската война и батачанката Магдалина Илич. Детството си прекарва в Пловдив, където се запалва по идеите на анархизма. Силно влияние затова му оказва д-р Русел Судзиловски, личен приятел на Христо Ботев, който известно време пребивавал в родната му къща. Като ученик под влияние на левичарски идеи създава през 1895 г. анархистка група в ... |
|
|
"Обществената опасност на престъплението е централен институт в българското наказателно право още в Наказателния закон от 1896 г. Той е ключов при определяне на понятието за престъпление и при определяне на самия кръг престъпни прояви. Нямам самочувствието, че настоящото съчинение може значително да надгради написаното от проф. Костадин Лютов. Неговата монография по темата за обществената опасност си остава и сигурно винаги ще бъде една от най-убедителните и научно издържани работи по този въпрос. Това, което ми дава смелост да се върна към темата след проф. Лютов, е различният подход към някои въпроси и за да ... |
|
|
"България не успях да спася, поради незаинтересоваността на интелектуалците, които смятат, че чрез произведенията си казват това, което имат да кажат на своите читатели. И са прави. За жалост, не успях да спася и съпруга си, който се разболя тежко (а болестта му съвпадна с усилията ми да създам движение за спасение на България) и почина на 9 юли. След всичките ми усилия ми останаха белите листи и стихосбирката "За теб", посветена на съпруга ми, Костадин Чонов, който ме учеше с личния си пример свободно да дишам, да пиша, да обичам. Това, което искам да споделя, е, че написах книгата на един дъх - стиховете ... |
|
|
"Познавам Михаил Милчев от близо 50 години. Общувайки с него, трудно се докосвах до неговата чувствителност, скрита в тайните извивки на душата му. Той беше забележителен с това, че говореше умно, начетено, но някак далечно. Докрай бранеше собствената си позиция, защитена от купищата прочетени томове на философи, учени, писатели... Красиви, сини като болка бяха очите му, в които се прокрадваше сянката на отминалия ден. А съсредоточената бръчка между тях подсказваше за дълбоката му същност и за особеностите в характера му, невинаги изявени. В такива моменти съм се чудела какво точно мисли той самият и трудно ... |
|
|
Думи и образи. ... "Катя Паскалева не беше светица. Не беше и грешница. Артистка. В живота и кариерата ѝ се оглеждат лицата на толкова много жени, които изигра, преживя и дари на публиката. Тя обичаше да предизвиква съдбата. Да я надхитря понякога... Катя беше мълчалива, но пълна с истории. Смехът ѝ можеше да превземе стаята за миг, а тишината, която носеше със себе си, да те накара да потънеш в мислите си. Странница. Скитница. Жена с тайни." Георги Тошев , август 2015 година Защо? Защо съм на 46 години? Защо обичам само един мъж? Защо мисля, че още имам какво да кажа? Защо не мога да се ... |
|
|
"Ей, най-сетне и аз съм щастлива – истински се радвам на току-що излязлата "Малката Голяма Божана и една приказка от живота"! Струва ми се, че е време да говорим с нашите деца за нещата от живота направо. Те са умни и трябва да знаят, че животът не е само радост, а болка, ирония и разбира се - самоирония. А илюстрациите на художника Костадин Костадинов са така добре балансирани и свързани с текста, че книгата се превърна в едно полиграфично бижу. Приятно четене!" Божана Апостолова "– Хайде де, разказвай! Ако приказката е цветна, казвай ми какви са цветовете. – Всяка дума, детето ми, има свой ... |
