Книга за Кирил Христов. ... "Първоначален тласък за книгата ми даде стъписването и недоумението на младите хора, когато чуят името. Те питат: "Кой е Кирил Христов?" Литературните програми на училищата неизбежно се обновяват, техният обем не е безкраен и под натиска на новите автори биват изтласквани някои по-стари. Той има тази нещастна участ. Но въпреки всичко, мястото му на класик на българската литература не може да се оспорва. Пророчество е епитафията на поета: "- Ти, който цял живот безумствуваш за слънце, как ще лежиш в тъма и студ, довека сам? - Щом закопаят ме, ще бъда като зрънце: обилния си ... |
|
В България думата сирене обикновено се използва за бялото саламурено сирене, но всъщност има хиляди видове със свои специфични характеристики, получени в зависимост от вида мляко, технологията, мястото на производство. Общото за всички сирена е, че се получават след коагулация на белтъчините в млякото, обикновено след прибавяне на сирище, след което коагулиралата маса се отцежда от остатъчната суроватка. Следва процес на узряване на сиренето, като през това време то променя вкуса и вида си. Сиренето може да се сервира с вино на официални обеди и вечери, като вечер се сервира между главното меню и десерта или накрая. С ... |
|
Стихове и поеми ... Вечерен праг Стоя пред своя дом сега. И нищо, че ветровете вече пълнят мрака... На своя праг застанал, аз ще чакам да ме засипе пепел от огнище, стрела от смях, искра от късен огън, и радостта от нови светли думи, от вярата, че есенната шума ако поискам да премина, мога. По хълмите жълтеят диви круши. Небето носи септемврийски птици. Аз се оглеждам в техните зеници и виждам как далечен огън пуши. Другарите ми са край оня огън и вдигат тежко вино в тежки кани, а в песните им като в люта пяна кипят неясни мъки и тревоги. И тръгвам бавно. Някак бавно помня чертите им, от вятър неизтрити. Те ... |
|
"Преди да настъпи последният ден от един живот, се отправят послания. В необичайната си проза Пенка Славчева ги втъква в червни нишки. Метафорично кръвта ѝ прелива в чаша, непреляла от очаквани радости. Залезът ѝ - червен като всекидневните ѝ рокли, като изгревите, които посреща, като червената роза, пръскаща ухание и греховност. Късите ѝ изречения са глътки от виното на празниците ѝ - празници-разпятия. Тя не отпъжда Ева от себе си, не се отказва и от Магдалена. Хваща се за ръка с обитаващите и свободната, и робската земя. Изповядва, че е невъзможно една душа да живее в една плът, не ... |
|
Това е интересна, любопитна и полезна книга. За пръв път се прави опит да се съберат кулинарните дирения на Петко Славейков от 1870 г., на Богомил Даскалов от първата половина на ХХ век и на Ирина Димитрова от наши дни. Ведно да се представят най-известните и използвани рецепти от традиционната тревненска кухня и от пъстрия и многолюден Цариград. От книгата ще научите за невероятните умения на българите да използват родни продукти и да приготвят вкусни гозби. Ще научите още за празничните трапези, за начина на хранене и за преклонението на предците ни пред храната и общата трапеза. Подправени с пиперливия език на ... |
|
"Посвещавам тази стихосбирка на любовта - на нежната, на дивата, на възможната и невъзможната, на изпепеляващата и на сгряващата, на тази, която като полъх на вятър ни докосва днес, на тази, която дава топло обещание за утре, на тази, която единствена умее да забавя и да забързва до полуда ударите на сърцето ни, да разпилява всичко в нас и да го подрежда отново, да бъде нежно жестока и жестоко нежна, на тази, която владее всичко в нас, до последната точица, а ние съвсем съзнателно или несъзнателно се оставяме да бъдем разтопени от ръцете ѝ, на тази, която ни оставя без дъх, но ни дава най-безмилостното, най- ... |
|
Книгата е образец на човешкия диалог с безкрайността на Вселената. Сигналите на любовта, красотата и резонанса с всичко тук и всичко там преминават през силния огън на сърцето и разума ѝ. Те е "ловец на надежди" и пазач на земните устои за сила и воля да бъде тук. И сега. Тя е новият живот, който ражда безброй вселени, и ги кара да треперят в съзвучие със земното щастие. В тази книга се изявява и тъгуващият "аз" на поета. Това са приливни вълни, чрез които Духът е укротен о брега на човешката същност. За да се върне отново в безкрая от радостни чувства и идеи, които носят отпечатъка Му. Днес. И ... |
|
Книгата е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио ."Едно време живееше един човек, който имаше трима синове, като най-младия наричаха Глупака. Присмиваха му се, презираха го и го пренебрегваха във всички случаи. Един ден най-големият син поиска да отиде в гората, за да насече дърва. Майка му му даде една хубава питка и бутилка вино, за да не изпитва глад и жажда. Когато пристигна в гората, срещна едно дребно побеляло старче, което го поздрави и каза: – Дай ми едно парченце от питката в торбата ти и ми позволи да отпия една глътка от виното ти. Много съм гладен и жаден. Но умният син ... |
|
Драматично наситен трилър с глътка чувствен плодов аромат. ... Рубинено-сливов цвят с алени нюанси. Вкусът е мек, плътен, кадифен. Виното е неповторимо, изключително и спокойно може да се нарече "Нектар на боговете". Около божествената напитка обаче се случват доста мистериозни неща. Оценител на вина, който със статиите си може да разгроми или изведе до рекордни печалби винопроизводители, се натъква на измами в известна австралийска компания за вина. Неин служител загива при неизяснена самолетна катастрофа. Следват още смъртоносни инциденти. В убийствения капан неслучайно попада красавица, вносител на ... |
|
Тръгнете на едно вълнуващо пътешествие с Ария и нейната книжарница на колела в новия роман на Ребека Рейзин . След "Пътуващото кафене на Роузи" е ред да бъде разказана и тайнствената история на най-добрата ѝ приятелка Ария в новата серия на обичаната у нас авторка. Ребека Рейзин ни повежда отново в любимата си Франция за още една история за свобода, ранени сърца и любовта, която може да лекува... Ария Самърс твърдо знае какво иска - волен живот по пътя с любимия ван, превърнат в малка книжарница, в компанията на най-добрата ѝ приятелка Роузи и нейните божествени сладкиши. И никаква, ама никаква ... |
|
Разказ за смелост и любов от подземния град на френското вино. В крайна сметка ние сме само съдържанието на собствените си писма, които някой от бъдещето може да прочете. Първата световна война е в разгара си, но дълбоко под тучните хълмове на Шампан жени и деца водят своя собствена битка. Борят се да оцелеят в лабиринта от пещери, създаден още по римско време. Излагат живота си на опасност, за да излязат навън и под нестихващия артилерийски огън да съберат грозде за победната реколта. Безумието на войната преобръща света с главата надолу. Дори поколения по-късно раните все още не са заздравели и човешкият живот не е ... |
|
Необикновеният живот на Жан Леон, създал необикновеното вино "Жан Леон" 1928 - 1996. В този времеви интервал живее каталунецът Жан Леон, роден Сеферино Карион. На двайсет и една години той бяга от Испания на Франко и след немалко трудности и несгоди, минавайки през Франция, успява да се качи на кораб, пътуващ за САЩ, страната на всички възможности. В Ню Йорк променя самоличността си и става американския гражданин Жан Леон. След това се установява в Холивуд, където с много труд и известна доза късмет отваря ресторант "Ла Скала", който ще бъде посещаван от кинозвезди като Мерилин Монро и Пол Нюмън и ... |