Разказ за смелост и любов от подземния град на френското вино. В крайна сметка ние сме само съдържанието на собствените си писма, които някой от бъдещето може да прочете. Първата световна война е в разгара си, но дълбоко под тучните хълмове на Шампан жени и деца водят своя собствена битка. Борят се да оцелеят в лабиринта от пещери, създаден още по римско време. Излагат живота си на опасност, за да излязат навън и под нестихващия артилерийски огън да съберат грозде за победната реколта. Безумието на войната преобръща света с главата надолу. Дори поколения по-късно раните все още не са заздравели и човешкият живот не е ... |
|
Тръгнете на едно вълнуващо пътешествие с Ария и нейната книжарница на колела в новия роман на Ребека Рейзин . След "Пътуващото кафене на Роузи" е ред да бъде разказана и тайнствената история на най-добрата ѝ приятелка Ария в новата серия на обичаната у нас авторка. Ребека Рейзин ни повежда отново в любимата си Франция за още една история за свобода, ранени сърца и любовта, която може да лекува... Ария Самърс твърдо знае какво иска - волен живот по пътя с любимия ван, превърнат в малка книжарница, в компанията на най-добрата ѝ приятелка Роузи и нейните божествени сладкиши. И никаква, ама никаква ... |
|
Ритъмът му в Сиена е монотонен - става, закусва, рисува, по някое време обядва, пак рисува. Вино или мастика по залез. Сън. По онова време сам приготвя платната си и в джобовете му напред с дребни монети дрънчи и по някой пирон. Сковава летвите за рамката, опъва платното, маже с туткал и винервайс... Това е встъпителният ритуал, вратата, която отваря поредното му пътешествие в изкуството още от ученическите времена в Художествената гимназия в София. Прибирам се с влак във Франция, той спира на италианско-швейцарската граница и италианците митничари се качват. Виждат моя пакет с картини, питат какво е това. Sono pittore, ... |
|
Снегът под краката ми хруска. Някак по-различно от друг път, сякаш някой стъпва в моите стъпки. обръщам се и виждам как детето в мен тегли шейничка с плюшено мече. Не личи дали плетената му шапка е сива или синкава. Побеляла е от сняг. Ивелина Радионова е родена през 1977 г. в гр. Провадия. Завършила е висшето си образование в Икономическия университет - Варна. В момента работи като главен счетоводител в частна фирма. Автор е на стихосбирките "България в сърцето ми", "Златни нишки", "Копнеж по слънце", "В тебе аз ще остана", "Все ти пиша, Любов" и на повестта " ... |
|
"Роден съм през първата половина на миналия век. Започнах да готвя малко по-късно. Първата ми сполучлива гозба бе пуйка с кестени, която сготвих за Нова година. За следващата Нова година сготвих патица с портокали. В Япония ме научиха да варя ориз според местните традиции. Прилагал съм наученото в морски заливи и в открито море. Вкусът на ориза по японски е малко скучен, но може да се освежи с пържени скариди, суджук на тиган или с най-банално русенско варено. В Антарктида всички са готвачи, когато им дойде ред да дежурят по кухня. Там човек рядко разполага с достатъчно продукти, за това готвех прости манджи - ... |
|
"Хапките, които все по-често вече заместват традиционните ни пищни български трапези, не са нещо ново. Те водят началото си от едни от най-известните световни кухни и са познати под различни имена - тапас в Испания, антипасти в Италия, дим сум в Китай, тифин в Индия, мезе в Средния изток... Новото е, че вече не се поднасят само като аперитив, а и като основно меню при семейни чествания, сватби, детски празници и всякакъв вид партита. Смята се, че родината на хапките е Испания - в Андалусия те са известни отпреди няколкостотин години под името тапас. Думата тапас означава покриване. Смята се, че традицията се зародила ... |
|
Запознайте се с Беноа Куреж, на кратко Брюно, полицай в малко градче в Южна Франция. След като напуска армията, Брюно избира спокойствието и удоволствията на селския живот. Има пистолет, но никога не го използва, има белезници, но няма кого да арестува. Внезапно селската му идилия е нарушена от убийството на възрастен северноафриканец, ветеран от френската армия. Някак неочаквано Брюно трябва да защити своето безгрижно ежедневие - живота в реставрираната овчарска колиба, закуските на местния пазар, вечерите, придружени с вино, и разходките сред природата, докато бавно навлиза в разследване на убийство, способно да ... |
|
Когато съпругът ѝ умира при нелеп инцидент, Алисия наследява семейната винарна на остров Майорка и кучето му. Единственият проблем е, че тя няма никаква представа как се прави вино. Също така не обича кучета. Шест години по-късно винарната е изправена пред финансов крах, а домашният ѝ любимец се отнася към нея с безразличие. Алисия се чувства безкрайно самотна. Нима съдбата е толкова жестока, че не иска да ѝ даде втори шанс за щастие? Тогава в живота ѝ се появява Марко: млад и привлекателен корсиканец, а на всичкото отгоре и агроинженер, който е готов да даде на Алисия всичко, от което тя се ... |
|
Най-харесваният и посещаван хотел на остров Нантъкет е Уитли - с елегантна основна сграда, редица от бели вили и дълъг частен плаж. Изграден и поддържан с любов от Алвин Уитли, хотелът е семейният бизнес на голямата фамилия. Братя, сестри, братовчеди, лели, всички работят там на различни длъжности под внимателния опитен поглед на осемдесетгодишния Алвин. Той обича всичките си деца и внуци, но това не му пречи да има точна и ясна преценка за тяхната работа и когато се налага, да прави драстични смени. Паула е щастлива на счетоводната си позиция, но когато дядо ѝ уволнява братовчедка ѝ и предлага на нея мястото ... |
|
"В тази книга са представени двама велики персийски поети: Саади и Хафез. Първият от тях, живял през XIII век, е написал в последните години на живота си две знаменити поетически произведения: "Гюлестан" и "Бустан", а вторият, живял през XIV век, е прочут с безсмъртните си газели и рубаи за любовта, виното, свободомислието и човешките наслади като път от мигновеното към вечността." Йордан Милев "За какво ти е букет набран, по-добре вземи ти Гюлестан. Розата живее в срок уречен - моят Гюлестан ще бъде вечен." Из "Гюлестан" "С песен и сърдечно слово - пак, и пак, и пак ... |
|
"Балсам от Гълъб" е книга, съдържаща тринадесет разказа. Историите черпят огниво от библейските теми и добродетели. Числото тринадесет надхвърля възможната фаталистка интерпретация и прави алюзия за броя на присъстващите на Тайната вечеря, малко преди разпятието. Всеки от героите носи своята болка и вина на трапезата на живота, в миг се превръща в предател или предаден, но никой не е отхвърлен от Него. Той идва, за да промени устоите ни из основи, да научи човека на вяра, надежда, смирение, доброта, прошка, обич. За всеки има вино и хляб! Животът обаче бележи с рани всички, без изключение. Някои видими, други ... |
|
От автора на Рудниците на цар Соломон и Тя: История на едно приключение. Епичен разказ за дългата война между Кръста и Полумесеца, за християнските рицари и дами, за страховития господар на асасините и за сърдечния, но жесток Саладин. Действието в този вълнуващ роман, който е сред най-известните произведения на Хенри Р. Хагард , се развива в бурните времена непосредствено преди Третия кръстоносен поход, целящ да върне Йерусалим под християнско управление. Братята рицари е класическа история за любов и рицарство, разгръщаща се на фона на трогателната история на двама английски рицари, влюбени в една и съща девойка. ... |