"... Човек е нещо повече от Ум, от Сърце, от Душа и от Дух. Някога човек е бил Ум, но сега е повече от Ум. Някога е бил Сърце, но сега е повече от Сърце. Някога е бил душа, но сега е повече от Душа. Някога е бил Дух, но сега е повече от Дух. Като съберете Ума, Сърцето, Душата и Духа на едно място и получите от тях едно сложно съединение, получавате това, което наричате човек. Човек носи качествата на Ума, на Сърцето, на Душата и на Духа заедно, но сам по себе си човек е Същество, което по качества не прилича на отделните елементи, които го съставят. Той е сложно Същество със съвършено нови качества от елементите, ... |
|
От изначално мъртвото към вечно Живото. ... С всеки изминал ден хората ще растат и разбирането им ще се задълбочава. И много хора ще се прославят в Духа на Истината и ще задълбочат своето познание. И много от хората ще се съединят с Духовния Свят още приживе. Това ще промени бъдещето и плановете на системата рухват. Каквито и планове да гради тя, хората ще променят всичко със своя избор. Защото свободните в Духа, са свободни в словото и животът им е в Бога, а не в робството на Сатаната. Всичко казано ще полети по света и ще го промени. И към милионите, познали същността ще се присъединяват милиарди вървящи. А опознавайки ... |
|
Напътствия за живота. ... Алберт Еспиноса е драматург, писател, сценарист и режисьор. На 14 годишна възраст заболява тежко. Болестта му взима много, но му и дава много: среща хора, които го научават на едни от най-важните уроци в това свят - уроци за силата на духа и щастието, вярата в мечтите и борбата за тях. Тайните, който никой не ти разкри е своеобразен наръчник с "напътствия за живота", както я определя самият автор. За това как щастието се крие във всеки един отделен ден, но да го открием зависи от нас. За това, че не бива да бягаме от скритата си същност, а да ѝ се доверим. За това как трябва ... |
|
"Лято на езерата" е дългоочакваната първа среща на българския читател с творчеството на Маргарет Фулър. Останала в световната история като една от най-значимите женски фигури, тя създава този свой текст през 1843 г., което го прави първото художествено претворяване на американския - все още див Запад. Книгата ѝ е пътепис - Фулър разказва за обиколката си на Големите езера: пеш, с кон, карета или с параход. Но е и природопис, силно ангажиран с природата и надигащ ярък глас в нейна защита. Преди всичко обаче "Лято на езерата" е духовна автобиография на американската авторка. С жив и образен език, ... |
|
"Устоят е Живият Диамант в нас. Ако устояваш в Бога, не е ли това най-великият Дар от Бога? Ако имаш Устой, Бог е заживял в тебе и ти си заживял в Неговата Милост. Ако Бог ни е дал Себе Си, ще устоим на всичко. Що е Устоят? Това е да си чул Гласа Му. Човекът на Устоя има Сърце от Древност. Устоят означава, че нашият Път е осветен от Бога. Устоят е Неземен Храм. Който има Устоя, е пресътворил себе си в Сърцето на Бога. Устоят е Живот в Дълбините. Външните нямат Устой, защото не са в Дълбините си. Чрез Устоя Бог ни е скрил в Себе Си. Човекът на Устоя е мълчалив Храм. Човекът на Устоя е осветил своя мрак. Устоят ... |
|
И други истории за моето пътуване към целостта. ... "Как моята смърт спаси живота ми" е забележителната автобиография на световноизвестния духовен учител Дениз Лин . С очарователна смесица от съчувствие и пламенно убеждение, родени от силна болка и травмиращи преживявания, Дениз описва как е преодоляла ужаса от насилие в детството си и кошмара от това да бъде простреляна от непознат като тийнейджър. След това преживяване лекарите ѝ дават малки шансове за живот, но със забележително присъствие на духа тя успява да се възстанови и да открие духовно просветление. От обикновеното до необикновеното, от ... |
|
„Неизразимо свободен и точно толкова самотен, каквито сме всички ние в адските часове на този кръстопът, наречен съвременна България. Само благодарение на това чувство, на тази нагласа Александър Томов съумява да реагира на времето, като едновременно го отрича и утвърждава. Той отрича в него цялата „провинция на духа“, „гилдията на кадровиците“, „армията на посредствеността“ за това, че ни обрекоха да разгръщаме с отврат и ужас страниците на поредното издание на българската трагедия. И утвърждава опорната точка на голямото време, което праведният българин носи в душата си. Утвърждава пленителната красота и мъдрост на ... |
|
„Неизразимо свободен и точно толкова самотен, каквито сме всички ние в адските часове на този кръстопът, наречен съвременна България. Само благодарение на това чувство, на тази нагласа Александър Томов съумява да реагира на времето, като едновременно го отрича и утвърждава. Той отрича в него цялата „провинция на духа“, „гилдията на кадровиците“, „армията на посредствеността“ за това, че ни обрекоха да разгръщаме с отврат и ужас страниците на поредното издание на българската трагедия. И утвърждава опорната точка на голямото време, което праведният българин носи в душата си. Утвърждава пленителната красота и мъдрост на ... |
|
"Представете си, че един ден пред вярващите от всички религии в цял свят бъде провъзгласено: "От сега нататък няма да има повече места за поклонение на различните култове, повече никакви церемонии, никакви свещеници, никакви статуи, нито образи на светци - повече няма да има нищо материално, нищо външно: ще се кланяте на Бога, ще благоговеете пред Него в Дух и Истина". За тях това не би имало никакъв смисъл, те биха се чувствали изгубени. Само едно изключително напреднало в развитието си Същество е способно да намери в своя Дух и в своята Душа онзи Свещен Храм, в който да пристъпва, за да дири Господа, за ... |
|
С "Орисия" Стефан Стефанов съживява духа на българският фолклор и разказва история за нов живот, зареден с мъдростта на миналото и енергията на нашето време. Сборникът умело се движи между магическото и реалността, между истината и измислицата, между случилото се и неслучилото се. Вълшебният свят на "Орисия" разказва съдбите на самодиви и разбойници, на вещици и мъдреци, на герои и предатели, чиято памет се предава не чрез думи, а чрез кръвта в нас - на тази кръв говорят разказите на Стефанов. В духа на "Диви разкази" на Николай Хайтов и "Трънски разкази" на Петър Делчев & ... |
|
Във времената досега идеята за щастието се е колебаела постоянно между хедонизма и аскетизма, между радостите на тялото и радостите на духа, между задоволяването на сетивата и търсенето на вътрешния смисъл и посоката към съвършенството. В тази книга Ив-Жан-Пол Гери предлага на читателите едно изкуство да се живее, в което се съчетават в единение тези два подхода - привидно противоположни, ала всъщност допълващи се. Ако ролята на човека е да стане жива трептяща жива връзка между небето и земята, изкуството да постигаш щастието е в тайнственото алхимично съчетание на удоволствията от живота, поривите и стремежите на душата ... |
|
Ръководство за радостен живот ... В това вълнуващо четиво Соня Чокет ни учи, че макар да не можем да контролираме външния свят, със силата на своя Дух можем да сътворяваме усещане за цел и посока, което да ни носи дълбоко удовлетворение и вътрешен мир - въпреки всичко, което се случва наоколо. Загубата на връзката ни с Духа е най-големият проблем в днешно време. Ние мечтаем да посрещаме своите трудности и разочарования достойно; да бъдем креативни и вдъхновени; да живеем безстрашно в интуитивна, насочваща мъдрост. Ние искаме да обичаме и да бъдем обичани и търсим покоя... но въпреки силното желание, често не успяваме или ... |