Поетическа версия: Кирил Кадийски . ... 2023 г. е знаменателна дата - навършват се 160 години от рождението и 90 от смъртта на според мнозина най-големия новогръцки поет Константинос П. Кавафис . Изданието се посвещава на този двоен юбилей. За пръв път читателят ще може да се докосне до пълния корпус от 154 стихотворения, така наречения канон, оформен от литератора Г. П. Савидис. Това е и първият нецензуриран превод на скандалната интимна лирика на поета, предизвикала немалко полемики. За пръв път читателят ще може да се наслади в пълна мяра на метриката в оригинала и на богатия структурен и римен строеж на творбите. ... |
|
|
|
|
|
"Къси стихове, кратки - като изстрели. Не ни оставят безучастни, по кожата ни пълзи хлад. Хлад, превръщащ се в прах - толкова много прах, открива Александър Байтошев . Той иска да събере праха, да го възроди, но: Всяко ново отпътуване е без пътници. Нагълтали сме се с прах, нагледали сме се на ангели, наслушали сме се на тряскащи врати - стига ни! Оттегляме се в ателието да четем истинска поезия, поезията на Александър Байтошев..." Митко Новков "Колкото и опустошаващ да е образът на самотата, колкото и всеобхватен да е страхът да не бъде затворена вратата към света на другите пред лирическия аз, в ... |
|
|
"В очакването да се случат чудеса забравяме, че чудото сме ние. И фактът, че ни има на света, във тайната на сътворението се крие. Да бъдеш на земята точно тук и всяка сутрин ти да се събуждаш. С присъствието си да радваш друг, желания и мисли да възбуждаш. Дори насън сърцето ти тупти и нежност в тялото нахлува. Съвкупност сме от тленност и мечти и щом ни има, чудо съществува!" Екатерина Гаджева Екатерина Гаджева е родена в Белоградчик, града на скалите, но живее в Смолян. Семейна е, майка на две прекрасни дъщери - с имена на стихове. По образование, професия и призвание е еколог. Заема отговорни ... |
|
|
"Силно и остро писане, което не се страхува да влиза рязко в личното, да работи с тъгата и меланхолията, като запазва своя нерв и тяга за излизане отвъд установеното. Писане, което познава добре големите образци и с таланта си успява да ги подчини на своя личен и разпознаваем почерк." Георги Господинов "Вярвам, че Виктор Пасков ще ни разбере, ще се съгласи с намеренията ни - да отворим вратата на поезията му към хората. Да направим личното всеобщо, каквато е задачата на добрата литература. А ако цар Виктор се захване да спори, както обича, си представям, че бих го контрирал с любим цитат: свещено, ... |
|
|
С картини на Владимир Пенев."Пропита от духа на орфизма е стихосбирката на Иван Гранитски . Тя цялата е изградена върху противоположности, които, в крайна сметка, преминават една в друга. Ние стоим пред бездни от противоречия и наш е изборът да изберем едно или друго, да тръгнем по един или друг път. Дотук е свободата - да направиш своя избор. Отражението се свързва преди всичко с миторитуалната функция на огледалото." Иван Маразов ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... Непреходността, лиричността, емоциите в поезията на Робърт Бърнс владеят умовете и сърцата на млади и стари, защото "Кога и кой ще измени на старата любов?". "Кога и кой ще измени на старата любов? На миналите златни дни и старата любов? За старата любов - докрай! За миналите дни! Ти чаша нежност ми подай за миналите дни!" ... |
|
|
Лиричната книга "Дръвче" избягва задръстванията по друмищата на съвременната ни българска поезия. Създадена в Италия, където нейният автор Румен Иванчев живее вече четвърт век, тя има дълбоки български корени. Поетът е събрал в нея най-хубавите си творби от своя дебют със "Сянка на река" (Народна младеж, 1983) до обширното му представяне в престижния римски периодичен сборник Paigne/Страници през 2017 г. Поместени са и три неизвестни писма, които също представляват интерес за изискания читател: от Валери Петров , Александър Геров и Кирил Топалов . Корицата и графичното оформление са дело на ... |
|
|
"И пак занизаха се чудни нощи с гласа ѝ леко дрезгав населявани..." Шахриар е писател, изгубил своето вдъхновение, чиито музи всяка сутрин си тръгват разочаровани от палата и разнасят славата му на убиец на жени и на илюзии. Разочарованието и за двете страни е огромно - музите си тръгват огорчени, а Шахриар всеки път посреща утрото отегчен и без творческо вдъхновение. Докато една вечер не се появява Шехеразада и приказките сякаш започват да се пишат сами. Шахриар е щастлив, а перото му лети по страниците като пламенна любов, в която има всичко - и щастие, и вдъхновение, и възторг. Но и болката от ... |
|
|
В навечерието на своята 80-годишнина поетът Георги Константинов ни изненадва много приятно с нова поетическа книга: Живея високосно. Дори самото заглавие е находчива метафора на един мечтан стремеж за извисяване над сивия и тревожен ден на света. Изненадата навярно ще е по-голяма, ако кажем, че почти всички стотина стихотворения в тази книга са нови, сътворени в последните 2-3 години. Отново читателят ще се срещне с вълнуващи творби, написани мъдро и живописно, с характерното за този поет съчетание от искрена емоционалност, чувство за хумор и неповторим усет за съвременност. Широк е кръгът от теми, вдъхновили ... |
|
|
"Животът е пътуване към Първоизточника. Това е универсална истина на индивидуалното самопостигане. Пътят е един, но предизвикателствата по него - различни. Всички хора притежаваме едно общо качество - създадени сме по Единия образ и подобие, което е привилегия, но и отговорност да бъдем генератор и проводник на творящата жизнена енергия. Тази книга съдържа стихове, които внушават тишина, но и такива, които нарушават тишината. С тях се обръщам към Създателя, към Човека, към Природата, към Родината, към Твореца и към Творението, към Битието и към Вечността. Към Себе си. Към цялото, от което всички сме част. Към Вас.& ... |
|
|
Пътуване до мама И когато животът озъбен над мен се намръщи, и ме перне с юмрук, а надеждица никаква няма, аз се връщам назад, върху стария плочник пред вкъщи с девет цветни лехи и усмивката топла на мама. Мама прави юфка. И разстила корите на двора върху чисто платно, от брашно и любов натежало... И присядат смирено край нея животни и ххора, всеки стиснал във скута си своята купичка бяла. Тя разсипва наред. Дава толкова, колкото има. Не оставя за себе си даже строшена коричка. И със своята обич и своята сила за трима до небето израства. И всъщност е майка на всички. Някой ден ще се спра, ще разстеля корите по ... |
