Повести ... Йордан Попов (1941 г.) е един от най-известните български писатели сатирици. Дългогодишен редактор на в."Стършел", той е носител на националните литературни награди "Алеко", "Чудомир", "Стоян Михайловски" и "Райко Алексиев", на "Златната Нике" от международния фестивал в Солун, на сръбската "Златен шлем" и руската "О'Балдуй" за хумористичен разказ. Автор е на няколко спектакъла в Сатиричния театър, на сценарии за документални и анимационни филми. В юбилейния му сборник "Червеят на съмнението" са включени повестите & ... |
|
|
Светове Като слепия бродя сред вас пипнешком - без да зная къде сте, какви сте. Тъмнината е моят естествен подслон. Затворете очи и ме вижте. Цяла вечност изглежда живеем така в светове непознати и чужди. В тях се лутаме ние не с тояжка в ръка, а след своите слепи илюзии. Владимир Попов Владимир Попов е роден на 25.05.1942 г. в Русе. Завършва Втора гимназия "Баба Тонка" в родния си град и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е редактор в литературни вестници и списания, сред които сп. "Родна реч", сп. "Пламък", в. "Литературен форум", и в изд. & ... |
|
|
Изучаването на историята като минало на човечеството се свързва с различни истории. Историята на Стария свят се разглежда обикновено в три основни исторически формации - Древен Изток, Древна Гърция и Древен Рим. Предложеният текст е посветен на най-известните дейци за целия период на неговото съществуване главно от около IV хил. пр. н.е. до римските завоевания, които се извършили в продължителен период в края на I хил. пр.н.е. За читателя са дадени кратки сведения за отделните най-известни държави от Древния Изток като Египет, основните държави от цяла Месопотамия, Източното Средиземноморие, Мала Азия и страни от ... |
|
|
Много е писано за събитията около 23 септември 1923 г. При управлението на БКП историците отделят голямо внимание на тази дата, но интерпретацията им е съвсем едностранчива. След 10 ноември 1989 г. българската историография има възможност по-свободно да изследва този повратен момент в родната история, но е почти невъзможно да бъдат открити впечатления от безпристрастни свидетели на случилото се в Северозападна България, които могат да бъдат надежден исторически източник. През комунистическия период излизат такива "спомени", но те почти винаги са доста съмнителни откъм сведения и имат по-скоро пропаганден ... |
|
|
Йордан Попов е автор над 30 книги - романи, повести, новели, сборници с хумористични разкази и фейлетони. Негови творби са преведени на повече от 40 езика. Има издадени пет книги в Русия, Словакия, Украйна, Германия и Румъния. Днес е заместник главен редкатор във в. "Стършел". Носител е на националните литературни награди "Чудомир", "Алеко", "Стоян Михайловски" и "Райко Алексиев", сръбската "Златен шлем" и гръцката "Златната Нике" на кинофестивала в Солун. В настоящата си книга "Извинете, бебето ваше ли е?" ни представя два цикъла с разкази & ... |
|
|
Проявленията на новите международни отношения на глобално и регионално ниво са свързани със създаването на институциите, които са основни субекти на глобализацията и регионализацията. В това отношение сътрудничеството между отделните държави в някои региони на планетата обуславя необходимите предпоставки за учредяването на основните актьори, които реализират процеса на тяхната интеграция. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
Атлантис (Атлантида) е мит за общество, което потъва вътре в себе си без външна причина. Този тип вътрешна дезинтеграция е централната тема на предлаганите анализи. Атлантис е един от многото разкази за изчезнали общества. Той наподобява мита за Содом и Гомор, които също имплозират поради божественото наказание. Но разказът за Атлантис е по-представителен за европейската културна история. Всяка нова епоха дава своя версия на основанията за катастрофата на една цяла цивилизация и смисъла на това събитие. В "Атлантис - Дезинтеграция на политически тела" са представени пет профила на политически тела, които се ... |
|
|
В очите на гърците направеното от архитекта, от скулптора, от живописеца съвсем не спада към същия вид творчество, както това на поета, на мислителя, на музиканта. Човекът на изкуството е най-напред работник и на него се гледа преди всичко като на занаятчия, ловък в различни ръчни дейности, чието дело по същество се счита за техника. Той не може да очаква уважението на онези, които си служат с думи и звуци. Именно те са интелектуалците на древността и на тях се приписва божественото вдъхновение. Димитър Попов е професор, доктор на историческите науки към Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент ... |
|
|
Книгата е посветена на древнотракийските легенди и митове. Поради обстоятелството, че те най-често се приемат като съставна част от елинската религия и митология, а тракийското небе силом се населява със същите божества, които обитават планината Олимп, в изложението е направен опит да се отдели местното от гръцкото. По този начин се предлага възможността преданията да са наистина тракийски и именно култовете и героите на тези хора да са усвоени по-късно от южните им съседи и да са преработени съобразно собствената им светогледна призма. Целта е в контекста на живата действителност на преден план да се изведат тракийските ... |
|
|
По-бавно или по-бързо, със или без прекъсване особено за по-продължителен период, общественото възпроизводство винаги е във възход. Подобно явление се наблюдава и на равнище национално и световно стопанство. Поражданата от самия световен възпроизводствен процес потребност от възможното максимално разширяване и издигане на трите световни икономически центъра - САЩ, Европейския съюз и Япония, предполага все по-пълно използване постиженията на научно-техническия прогрес, но и на икономическия потенциал на недостатъчно обхванатите от него държави. В такъв аспект следва да се вижда и вероятността от налагането на Азиатския ... |
|
|
От 70-те години на XX век в западния свят се формира съвременната социология на риска. Възникват различни традиции, дискусиите са интензивни и продължават до днес. Интересният въпрос засяга преживяването за риск и феномена на риска отвъд конкретни рискове, в неговия чист вид. Какво говори за обществата в късната модерност вглеждането в рискове, което стига и до болезнени форми? Коректно ли е отделянето на рисковата проблематика в самостоятелна област на хуманитарното знание? Книгата представя концептуалната парадигма на риска. Развита е като лексикон с основни понятия като риск, вероятност, опасност, заплаха и т.н., без ... |
|
|
"Странни са капризите на съдбата. Към едни тя е благосклонна. За други вещае трудности и злощастия. Подобна е картината и в българската книжнина. И ако така нареченият "Именник на български ханове" още с появата си на бял свят попадна в полезрението на достойни, доброжелателни и добросъвестни изследвани, то сборникът песни на българите помаци "Веда Словена" предизвика невиждан международен скандал - бе заклеймен, отречен, забранен и захвърлен на бунището. А "Български апокрифен летопис" бе окичен с епитета "неблагонадежден". Но ето, че повече от сто години от първото му издание, ... |
