Много е писано за събитията около 23 септември 1923 г. При управлението на БКП историците отделят голямо внимание на тази дата, но интерпретацията им е съвсем едностранчива. След 10 ноември 1989 г. българската историография има възможност по-свободно да изследва този повратен момент в родната история, но е почти невъзможно да бъдат открити впечатления от безпристрастни свидетели на случилото се в Северозападна България, които могат да бъдат надежден исторически източник. През комунистическия период излизат такива "спомени", но те почти винаги са доста съмнителни откъм сведения и имат по-скоро пропаганден ... |
|
|
Измежду многото книги по темата, спомените на българския офицер от полски произход Отон Барбар се открояват със своята сурова правдивост. Войната при него не се изразява само в победи и върховни моменти, тя е изнурителна, а понякога и тиха, също както смъртта на болния от холера. Авторът изгражда една непозната за нас картина на фронта: жестокостта на битките, грешките на командването, суетата и малодушието на някои офицери, недоволството и демонстрациите на изтощените войници. А сред тях и образът на обикновения войник: добродушен, готов да сподели последния си залък с командира, вечно загрижен за своите ниви и деца, но ... |
|
|
„ Георги беше живописец, график, правеше стенописи, пишеше поезия. Най-големият, най-добрият от нас. Раним и много деликатен човек, изключителен поет и един от най0добрите рисувачи на XX век, уникален рисувач. Той е даден от Бога.“ Вежди Рашидов, скулптор „Георги не се вписваше в общия поток хора на културата и на изкуството. Той беше колкото бохем, толкова и самотник.“ Светлин Русев „Георги се стремеше към Бога през целия си живот с творчеството си и накрая Господ си го прибра. Но ние тепърва ще откриваме неговата стойност.“ Камелия Минчева, галерист ... |
|
|
Вангел Имреоров (1988) пише поезия за личния си блог и е публикуван в Литературен клуб, Кръстопът и други литературни интернет списания. Завършил Езикова гимназия "Пловдив" и бакалавърска програма "Дигитални медии" в английския университет "Брадфорд". Работи в сферата на телекомуникациите. След осем години в Англия се връща в България през 2017. Обича новите начала. "Напускане на спомена" е пътешествие от черното към бялото. Фрагменти от вътрешни реакции, които не са нагласени за продан или харесване. Невинни чувства, едва оцелели, но запазили равновесие в трезвата болка на паметта, ... |
|
|
Съставители: Нина Киселова, Сузана Хазан. ... "Изданието, подготвено от Държавна агенция "Архиви" и издателство "Изток-Запад", съдържа в цялост дневника и спомените на големия български политик и държавник Никола Мушанов. Дневника си Мушанов започва да води на 19 юни 1913 г., когато е на 36 години, а последните записи в него са от 9 юли 1950 г., когато е на 78. Впечатляващи са последователността, упоритостта и дори стоицизмът на автора, който, макар и с продължителни прекъсвания (42 години), съумява неизменно да записва най-важното и стойностното около себе си, да разсъждава трезво и рационално ... |
|
|
Книгата се явява продължение на "Разговори с Учителя" от Боян Боев. В същото време тя е продължение на започнатата поредица през 1996 г. "Спомени с Учителя". Спомените са добро нещо. когато служат за припомняне на живия пример, водещ до разпалване на такъв сегашен последовател на това християнско учение. Нека си припомним казаното от Бениса Дуно : "Идва глад на земята на словото Божие, та пригответе се, че като дойдат тези дни, да можете да нахраните гладните, които дойдат при вас." Книгата е посветена на всички, които жадуват да прекрачат прага на Новата епоха, за да се укрепят силите им в ... |
|
|
Настоящата книга "Спомени с Учителя" е от 3 части. Първата част съдържа спомени на Мара Белчева , Паша Тодорова, Милка Переклиева и документални материали, събрани от Боян Боев , както и едно много показателно интервю между министър-председателя Александър Стамболийски и Учителя. Втората част съдържа спомени на п-к Тодор Божков и Петър Камбуров. Третата част съдържа спомените на Боян Боев, по-пълно съчинение от "Разговори с Учителя" от издателство "Хелиопол". ... |
|
|
Едва ли има друг български културен деятел, който като Стилиян Чилингиров толкова автентично, подробно и с удивително чувство за историчност да е документирал своите впечатления за съвременници и събитията, на които е бил свидетел. Съхранени са десетки тетрадки от по няколкостотин страници с негови дневници, онасловени "Моите делници", и почти още толкова страници с мемоари на писателя. Липсват излишни битови подробности – Чилингиров не ни е предоставил възможността да разберем в житейски план какви събития са сполетявали него и семейството му. Но пък ни е дал широка панорама на случващото се в обществения ... |
|
|
"Талантът (ако е такъв) не може да умре - той е сила, той е всичко. Според мен талант и характер са едно цяло. Не мога да приема, че съществуват талантливи безхарактерни хора." Кирил Варийски Това е книга за яркия български актьор Кирил Варийски. Тя осветява, подобно проявяването на негатив, познати и неочаквани контури на неговата сложна личност. Светлините и сенките, идващи от неговите стихове, интервюта, а и от спомените на колеги и приятели, очертават образа на "метеорния" му талант. Талант, проблеснал и оставил следа във време, което сякаш отрича изкуството и хората, които го носят в себе си. ... |
|
|
Стоян Георгиев Бояджиев е български обществени, дългогодишен деец на ВМРО. След 1989 г. участва във възстановяването на Съюза на Македонските дружества в България, като три години е негов председател, а по-късно и почетен председател на ВМРО-СМД до смъртта си през 2004 г. Роден е в София през 1915 г. в семейство на българи - бежанци от Егейска Македония. През 1936 г., като студент в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", Стоян Бояджиев става един от основателите на македонската студентска корпорация "Шар". По това време написва и книгата си "Съществува ли македонска ... |
|
|
Книга за Дядо Добри, наричан Светеца от Байлово. Никола Войнов е роден на 12 май 1947 година в село Байлово. Средното си образование завършва в Ботевград. Работил е като автомонтьор в системата на Министерството на отбраната. Самоук музикант. Свири на различни народни инструменти - окарина, двуянка, кларинет, тъпан и кавал. Байловчани го наричат Кольо Войнето. Участва в театралния състав към читалището в селото. Той е един от организаторите и редовен участник в ежегодния байлосвски Регионален празник на хумора и шегата "Който се смее, дълго живее". ... |
|
|
"Ако някоя се познае в разказите, това не е тя, това е моето въображение." Михаил Тонев "Преди месец ѝ видях некролога на входа в кооперацията, където живееше. Десет години от смъртта ѝ. Остана си на 42 години. На снимката - усмихната, чаровна. По-хубава, отколкото беше в действителност. Тръгнах си замислен за съдбата - нейната и моята, която ни доближи един до друг, но не позволи да се съберем. И която остави за спомен от нея един съвет и една поука. Запомних ги за цял живот. Те няма да ми позволят да я забравя..."Из "Не отлагай, а трупай спомени" ... |
