"Все още много Ерос, все още съвсем малко Танатос. Ту плътен и материален щрих, ту екстатичен възклик на душата. Поезия на удивлението от света. Илиян Любомиров. С хищната наблюдателност на поетичния талант. С дарбата да улови мига, да трансформира реалността в метафора, да превърне сетивния образ на жената във всемирна вселюбов. Обичам този поет на Лятото. Връща ми празника на Битието." Недялко Славов "Харесвам писането на Илиян. Лекота, надмогваща лекотата. Удоволствие от възможната лекота на битието. Навсякъде удоволствие: писането; думите са можене; любовта е неопасно лятна... Щастливост в чакането, ... |
|
|
Какво се случва, когато смесите бракоразводен адвокат и сватовница? Забърквате си лютиво-сладък коктейл и дълбоко вдишвате преди да го изпиете до дъно, подготвени за неминуемите последствия. Точно такава чаша Съдбата пъхва в ръката на Лори Къмбърланд. Опарена от един брак, завършил твърде рано и болезнено, тя си има едно на ум: Любовта е голяма работа, но разводът струва сто хиляди. Да повтори от същото - и дума да не става! И затова се съсредоточава върху временните бракове на своите богати и известни клиенти. Но... три млади, красиви и много богати бивши съпруги, празнуващи свободата си на луксозен круиз, са примамлива ... |
|
|
"Това е една история разделена на отделни стихотворения, написани в различни периоди и от множество гледни точки на едно и също чувство. А именно - любовта, която е единствена сама по себе си, която винаги живее в човека, но постоянно заема нови форми. Понякога прилича на човек, любимият ни човек, но в края винаги оставаме насаме с нея. Понякога изглежда, че ни е напуснала съвсем, докато не си позволим да я открием в себе си отново. Понякога е прекрасна, понякога е само шанс - да се опознаем. Понякога е сложна, друг път неусетно ни обзема. И абсолютно винаги е дар, каквото и да изпитваме. Знаете ли колко много хора ... |
|
|
Етюди по средновековна литература. ... "Четенето на творби, отдалечени във времето, предполага раздвояване на съзнанието. От една страна, желанието да се потопим в друг свят с неговите исторически и естетически особености ни насочва към другост, която ни обогатява и в същото време поставя под въпрос. Четем старите текстове с готовност да се променим, поне временно. Така средновековната литература се оказва среща с далечно минало. От друга страна, ние се потопяваме в друг свят, съзнавайки или не, че живеем в 21 век. Четейки старите творби, ние утвърждаваме себе си. Приобщаваме към собствената си култура и ... |
|
|
"В света на любовта. Като мелодия на цимбали, като бистър ручей, в който се оглежда небесното светило бих определил новата книга на Петя Йотова . Озаглавена Цигулка Страдивариус, тя е триптих от тематично допълващите се части Просто е любов, Отлитащото щастие и В осмисляне на битието. Да, любовта е оная нежна ласка, изваяла чрез магията на стиха, включените в изданието творби, които ни издигат над сивотата на битността, над дребните проблеми и мимолетни желания и докосват дълбините на душата ни. Лириката в този сборник е многоцветна галерия от чувства, откриващи пред погледа далечен хоризонт, над който небето е може ... |
|
|
Временно общество Беше толкова красиво, че имаше само едно задължение - всеки ден да си недостъпна. И ти го изпълняваше. С омагьосваща усмивка - очите, зъбите, устните - страх ме е да ги описвам, ще сгреша в подробностите. Красива и предизвикателна, С изкусителна чупка в кръста, ставаше неочаквано общителна - тогава изглеждаше притворна. И колко се възмутиха всички, когато сутринта разбраха, че отдавна си в неговата стая. На онзи, най-лудия от нас, който всеки ден монотонно ти се обясняваше в любов. Беше ли му повярвала? Или се умори да не вярваш. Палми Ранчев Палми Стоянов Ранчев (София 9.02.1950 г.) ... |
|
|
"С всяка следваща стъпка пътят става все по-здрав под нозете ни. С всяка следваща дума неизменно достигаме до другия, когото търсим цял живот. С всяка следваща среща с другия разбираме все повече себе си. С книгата си Борислава Манова разгръща напълно поетическия си талант, за да сгрее всяка самотна душа и в най-студената зима, оставяйки ѝ най-точните думи, наместо дар." Симеон Аспарухов Сто години зима До днес болиш в мен като стар гнил зъб. Като януарски вятър, свирещ в костите. И в списъка на гостите неканени в съня ми - блудни, низвергнати странници - си пръв. Без заповед. Без пълномощно. ... |
|
|
Сборникът съдържа най-важните актове в сферата на данъчното облагане - Закон за местните данъци и такси, Закон за данъците върху доходите на физическите лица, Закон за корпоративното подоходно облагане, Закон за данък върху добавената стойност и Правилник за прилагането му, Закон за акцизите и данъчните складове, Закон за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили, Закон за данък върху застрахователните премии, Закон за ограничаване на плащанията в брой, както и списък на действащите спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. Освен тях на страниците му са поместени коментари на съществените ... |
|
|
Париж. В една мразовита нощ, броени дни преди Коледа, от ледените води на река Сена е извадена давеща се млада жена - без дрехи, без документи и без спомени за случилото се. Преди обаче самоличността ѝ да бъде установена, тя изчезва безследно. ДНК-анализите показват, че това е германската пианистка Милена Бергман, но това е невъзможно - тя е загинала година по-рано в самолетна катастрофа. Мистерията се задълбочава, когато в историята се намесва годеникът ѝ, писателят Рафаел Батайе, който, изглежда, знае повече, отколкото е склонен да разкрие... Коя в действителност е непознатата от Сена? Защо е преследвана от ... |
|
|
Посветен на жертвите на очакването, романът "Сама" разказва историята на креола Диего де Сама, чиновник на Испанската корона, временно изпълняващ длъжността правен съветник в отдалечен малък град във вицекралство Рио де ла Плата. Сама чака да бъде преместен на престижна служба в някой от големите колониални градове - Буенос Айрес, Сантяго, Лима, или в примамливата метрополия, чака по всеки от пристигащите кораби вест от семейството си, чака вечно закъсняващата си заплата... Това е разказ за човека, пленник на разрушителното очакване, и за късно прозряната идентичност. С публикуването на "Сама" на ... |
|
|
1946 г. Любимата игра на седемгодишния Америго е да брои и оценява обувките на минувачите по улиците на Неапол. Най-много точки му носят здравите обувки, но те са рядкост, а за нови и дума не може да става. Америго не познава баща си и двамата с майка му едва оцеляват в съсипания от войната град. Спасението идва от Северна Италия, а с него и драмата на откъснатите от родителите си деца. Седемдесет хиляди бедни хлапета от Юга са изпратени временно в приемни семейства. Как обаче се справя Америго, когато внезапно попада в съвсем различен свят? 1994 г. Америго вече е прочут цигулар. Сега, когато за пръв път след ... |
|
|
Memento mori - "Помни, че си смъртен", е една от вековните мъдрости, завещани от древните римляни. Съставител: София Петрова . ... Човек живее и си отива, на този свят всички сме гости, всички сме временно тук, но спомен за нас може и да не остане, затова трябва да оставим знак, при това такъв, че да ни осигури безсмъртие. Ако не с делата си, то поне с безсмъртието на камъка, върху който издълбаваме последното си послание. Епитафията като литературен жанр съществува повече от двайсет и пет века. Тя е неразделна част от подготовката за отвъдното, от осъзнаването на смъртта и от праисторическото желание след нас ... |
