|
|
|
"За влюбването, което е извънмерна еуфория, която няма нищо общо с реалността и затова искаме то никога да не свършва. За любовта, която е едно от най-силните вдъхновения на живота, но не е лесна работа. За онова, което чувстваме, но премълчаваме. За всичко, което бихме искали да изкрещин, когато вече няма кой да ни чуе. За страховете. За копнежите. За срама. За нежността. И за всички останали неща, които доказват, че няма как да се изложиш, когато става дума за любов. За теб." Яна Борисова "Няколко текста за любовта са гласовете и историите на различни мои герои, които изпитват нужда да говорят за любов. ... |
|
|
В "Любов до повръщане" са събрани най-горещите разкази, невинните фантазии на Атанас Стойчев от предишни книги. Ако и вие сте горещи, може да ви се наложи да вземате студен душ. Атанас Стойчев е писател от висок порядък - той е не само сладкодумен майстор на прозаичния сказ, но и умен, много наблюдателен и прозорлив събеседник. Стилът му на писане е забележителен - знае как да поддържа и да засилва сюжетното напрежение, подборът на думите му е напълно хармонизиран с поведението и манталитета на образите, всяко изречение е изпипано до блясък. Да не говорим за психологическия рисунък на героите му - той е ... |
|
|
Димитър Шумналиев представя нови разкази от пътешествия из света. Завършил с диплома писателската програма на университета в Айова, САЩ, специализирал френска култура и език в По, втора специалност руска филология в Софийския университет, баба гъркиня - все условия за добро място навсякъде в планетата. И много радости и много драми, много поуки и много любов. Да, възможно ли е любовта да е по-дива и по-трагична някъде другаде по света? Или отмъщенията са еднакви и прокобни, защото страстите, колкото и да не искаме, все пак имат памет. Впрочем, всяка любов не е ли памет? Авторът продължава да пътува из света и да ... |
|
|
Св. Авустин Блажени (354-430 г.) е един от първите християнски философи, като още преди близо две хиляди години е разсъждавал за проблеми, които ни вълнуват и днес като смисъла на живеенето, любовта, свободата, алкохола, страстите. Това че е минал лично по стъпките на греха и ниските вибрации му помагат по-късно да стигне до доста проникновени парадигми. Това се случва след като изключително образованият за времето си Св. Августин решава да се посвети на манихейството, да стане монах и да заживее според божите правила. Той пише редица трудове сред които е "Градът на Бога", повлиян от рухването на античния свят ... |
|
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
|
"Всичко това е любов" не предлага любовни истории, а истории за любов. Любовта не е само нежни чувства, покрити със захарна глазура и поднесени в розов целофан. В трагичните си измерения не води само до сърцераздирателни драми, обилно полети със сълзи. В тъмните кътчета на душата тя може да има най-разнообразни и изненадващи въплъщения. Майсторски подбраните и разказани тук истории ни грабват не с оди за страстта, а с разголването на различни, често груби и стъписващи, дори поразяващи образи на любовта, които се запечатват в съзнанието и остават дълго в нас. Авторката на "Моето опяване" затвърждава ... |
|
|
Необикновените деца говорят на света. ... Едно необичайно пътуване из България в търсене на странно малко момче на име Марко довежда автора до фундаменталния въпрос, зададен от деца: "Какво ще направите, ако разберете, че сте Пратеник на любовта, и че просветлението не е нещо далечно, че то е реалност и се случва тук и сега?"Дълбоко в недрата на българските планини има скрит манастир, в който се обучават тези необичайни деца-мъдреци. Джеймс Туайман, сам носител на особена психична дарба, е сред малцината, получили привилегията да открият и да бъдат допуснати до този манастир - дарбата му служи за ключ и парола, ... |
|
|
Виртуалност и реалност, романтично потъване в спомена и неистово препускане след мечтите, белезите от миналото и орбитите на бъдещето, тежки съмнения и нестихващ оптимизъм - всичко това е атмосферата на тази първа стихосбирка на Антоан Антонов. Една порив, потърсил илюзорните виртуални територии в стремежа си към опазване на човешката емоционалност и нужда от взаимност... "Мина Кръст. Разпни ме! - извиках. Защото я няма. Няма те навън. Няма те и вътре. Няма те! Няма те !!" Антоан Антонов ... |
|
|
„Реймон се изненада от жената, седнала срещу него в работническия трамвай. Той далеч не страдаше, че всяка вечер се слива с човешкия му товар - напротив, приятно му бе да си представя, че пътува сред множество преселници на борда на параход, който цепи мрака. Чувстваше се удобно сред тези хора и далеч не подозираше, че една думичка бе достатъчна, за да изникне изведнъж пустинята, която разделя класите, както разделя и отделните личности. Върховната възможна близост навярно беше в този досег, в това съвместно гмуркане в мрака с трамвая, който пореше вечерния град. Ала тази вечер той видя срещу себе си една жена - тази дама. ... |
|
|
Стихове. ... "...ето, аз отново съществувам с тялото ми белег до белег, неизтощен от раните на любовта."Из "Белези на любовта" ... |
|
|
Тази книжка е съчетание от традицията за червения конец и пожеланието към любим човек за много здраве и късмет. Серията "Книжка за късмет с червен конец" се състои от петнадесет заглавия за различни поводи, за най-близките или просто подарък без причина, но с пожелание за късмет и здраве. Традицията да се носи червен конец за здраве, късмет и против уроки е толкова стара, че не е ясно кога е започнала. В миналото хората са връзвали червен конец, за да предпазват близките си от болести, за да гонят зли духове и за да противодействат на черните магии. Днес връзването на червен конец е останало като традиция, ... |
