В едно интервю попитали Салман Рушди какво най-много харесва във френската литература. Той отговорил: "Рабле и Бувар и Пекюше. Защо Бувар и Пекюше? Защото това е един Флобер , различен от онзи от Възпитание на чувствата или Мадам Бовари . Защото това е Флобер на несериозното. Но на несериозното, скрито в самата същност на сериозните неща. Несериозното, което ни кара да се смеем, но и да се запитаме защо много често сериозното - и най-вече то - ни кара да повдигнем иронично вежди и да се усмихнем дискретно. И обратно - защо и несериозното, гротескното, смехотворното, защо и човешката глупост и несръчност, и ... |
|
|
Непрекъснат развой с постоянно възвръщане към изходната точка. Ако не успееш да убедиш опонента си с аргументи, убий го. Емил Кръстев започва работа като репортер във в. Орбита. Същата година постъпва като редактор в Българското радио, програма Христо Ботев. По-късно работи във в. АБВ и издателство Земиздат. През 1991 г. основава издателство Гея - Либрис . Като журналист пише основно по темата за опазване на околната среда и екологичното равновесие. Дебютира през 1984 г. с повестта Луда надежда в библиотека Смяна на издателство Народна младеж. Автор е и на книгите Уебсайт , Медии , Сянката , Макиаж , Плацента , ... |
|
|
Берлин, 1956 г. Най-студеният ден от цялата зима, ръцете на момичето са изцапани с въглища. Берлин, 1958 г. В същите тези ръце има една тайна или може би спомен - значка с три гравирани букви: ИКП. Берлин, 1961 г. Кръвта от сардините е останала от другата страна, защото стената е разделила града на две. Берлин, 1968 г. Мислил ли си какво означава да останеш тук завинаги? Берлин, 1971 г. Какво се взима за из път, когато бягаш, когато завръщането е невъзможно. Животът на Катя би могъл да бъде разказан по много начини, но острата и изящна проза на Ароа Морено Дуран ни го разкрива през призмата на историята, която има силата ... |
|
|
За двайсет и осемгодишния разказвач, уволнил се от казармата няколко години по-рано, завръщането към цивилния живот все така се явява непреодолимо препятствие. Всеки опит за ресоциализация е откровение. Всяка стъпка, жест, дума или образ го връщат към началото, към времето, в което реалността е изгубила формата си и се е превърнала в непознат и неуловим свят. В спомените му изплуват някогашната му приятелка, неговите другари от детството и армията, всички те отдавна изчезнали. "Довиждане, Птицо" не дава отговори, а поставя въпроси. Книгата е като пъзел, който читателят сам трябва да нареди, а картината не е ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Пред вас е първата книга с разкази на един самобитен писател - сюжети от живота и за живота, често невероятни - като самия живот. В "Бакъреният кон" Марин Урумов ни среща с хора и съдби, завихрени в български истории от различни времена и места. Роден разказвач, авторът живописно изобразява късове реалност - от епохата преди Освобождението до прехода на 1990-те и след това. Героите му говорят и книжовно, и диалектно, и жаргонно, и старинно - всякак; и това е едно от постиженията на книгата. С езика и ... |
|
|
След шестнайсет години пътешествия и участия във войни на три континента, както и незаслужен престой в затвора Клайд Бар се завръща в планините на Колорадо. Търси само уединение и спокойствие, но миналото скоро го застига. Неочаквано телефонно обаждане от сестра му Джен преобръща плановете му. Джен го моли за помощ, линията прекъсва, а той не знае нито с колко време разполага, нито къде е тя, нито кой я е отвлякъл. Знае само, че нищо не може да го спре да я спаси. Защото е дал дума. Клайд получава неочаквана подкрепа - младата Али Мартин се включва всеотдайно в търсенето, а мотивите ѝ са твърде сложни. И докато ... |
