Не вярвах, че ще оживея... Какво да правя, извинете .... Все ще дишам Аз ... И пея - един от старите поети. /Недялко Йорданов/ ... И ето го вихърът ... Нима? ... Нима съм го достигнал вече? Наистина над мен - небе! Небе...Небе...И нищо друго. О, господи, какво да правя, освен да продължа нагоре... ... |
|
Българските филми и техните зрители в началото на XXI век. ... Книгата "Помощ за публиката" разкрива какво се случва с новите български филми при срещата им с техните зрители в съвременните български кина. Изданието съчетава богата статистическа и икономическа информация за българския филмов пазар и за начините, по които публиката въобще възприема съвременното кино. Съществено място в книгата е отделено на развитието на основните идеи за популярното в културата през ХХ век, които дават много по-голяма свобода на публиката да изразява своите вкусове и предпочитания спрямо произведенията на филмовото изкуство. ... |
|
Всичко започна с една книга, но се превърна в нещо много по-амбициозно. Превърна се в проект, който ще помогне не само на хората, които ще прочетат книгата, но и на каузата "Майките в неравностойно положение в България". Всички средства, събрани от книгата, ще бъдат дарени за тази кауза. От една малка мечта на автора да напише книга идеята се превърна в мащабен проект за благотворителност и подпомагане на много български майки, които са длъжни да живеят достойно в България. Съзнанието ти е причината за всички въпроси, но душата ти носи всички отговори. Съзнанието и душата водят всекидневна битка. Тази битка е ... |
|
Правилата на съвременния ръководител. ... Татуировката е важно послание. Тя остава за цял живот, за да ни напомня нещо съществено. "45 -те татуировки на мениджъра" са основните уроци, научени по трудния начин от топмениджъра Максим Батирев. Те припомнят на съвременния ръководител как да се отнася със своите служители, как да действа в критични ситуации и как да запази личната си мотивация. Във всяка глава от книгата, която е татуировка в паметта и сърцето на мениджъра, има лишения, радост, успехи и провали, но и най-безценното - удовлетворението от постигнатия резултат. Книгата е предназначена за всеки, който ... |
|
"Правото на самота има онзи човек, който е разбрал колко силно може да прегръща щастието и колко бързо то може да си отиде със залеза. Самотата не е време, а процес на самопознаване и разгръщане до степен приемане на всяко на пръв поглед недоразумение във взаимоотношенията ни. И точно то е факторът, който изключва тъгата в самотата. В самота посрещаме най-важните прозрения, правим истинските признания, съживяваме най-светлите спомени и мечтаем да създаваме още повече такива. Колкото е по-голяма силата ни да задържим всеки миг любов, толкова по-дълго живеем в щастие. А колкото е по-голяма силата ни да подарим щастие ... |
|
"(...) преодоляването на ограниченията, свободата като прекрачване (и танц) са в основата на"органиката" на тази книга, част от нейната плътна пластика, чужда на излишното (...)" Валентин Дишев Ирен Филипова е родена в България, живее и работи във Виена, Австрия. Завършила е НХГ "Илия Петров" и Художествена Академия "Жул Паскин", София. Ирен е художник на картини и думи... ... |
|
Поздравления за завършването. Време е да започне забавната част! Предстои ти толкова много! След като сякаш цяла вечност си седял на чина, агонизирал си над домашни и си зубрил за изпити, най-сетне си преминал през първите дванадесет години на своето образование. Вече си готов за реалния свят. Вълнуваш ли се? Трябва, защото всичко действително хубаво предстои, включително големите истини за живота, на които може би не са те учили в училище. Как да ти кажа обаче, макар училището да е приключило, ти все още учиш. (Съжалявам, че се налага аз да ти съобщя новината.) Но не е задължително да си сам. Нали знаеш всички онези ... |
|
"Аз съм поет без име. Написала съм много стихове, за да чуя гласа на душата си, за да чуя гласа на душите ви. Познала съм любовта и смъртта едновременно и затова ги докосвам внимателно. Страхувам се да не изчезнат. Защото любовта е в началото, а смъртта в края на пътя и всички вървим по него, кой както може. Аз съм излязла от земята и ще се превърна на шепа пръст. Затова стиховете ми са здраво свързани с нея. Когато ми е студено, когато ви е студено, вземете късче красота и го сложете между дланите си. То ще ви дари с обич и светлина, която вдига щорите на мъртвия живот. Моята поезия е едно малко камъче в обувката, ... |
|
Чанги, остров Сингапур. Лагерът за военнопленници, който японците управляват с бездушна жестокост, докато жънат победи в Тихия океан по време на Втората световна война. Затворът за мъже от целия свят, които са се провинили само в едно - загубили са своята война и сега ден след ден, месец след месец, година след година гаснат бавно зад оградите с бодлива тел. Но не всички приемат безропотно съдбата си. Царя, арогантен и предприемчив американец, е намерил начин да живее добре, заради което е мразен от всички. Нищо обаче не е просто в "Чанги", никой не е просто добър или лош и в борбата за оцеляване моралните ... |
|
Дневник, съхраняващ безценни житейски спомени. ... Тате, разкажи ми твоята история е дневник с предварително зададени и водещи въпроси, който след като бъде попълнен ще се превърне в оригинална мемоарна книга. Това е подарък, който се подарява веднъж в живота и в него ще намерите: над 200 специално подбрани въпроса насърчават и насочват твоят баща да си припомни специалните моменти в неговия живот, за да може да ги запише и с това остави следа след себе си; след всеки въпрос има достатъчно място, за да може той да напише и сподели житейските си истории и приключения; обхваща всеки етап от живота на твоят баща: ... |
|
Млада жена с успешна кариера е на ръба на екзистенциална криза. По пътя към спасението тя преминава през илюзорна любов, физическо насилие, безсънни нощи и пресушени бутилки. И през пречистващо приятелство, което преодолява географските разстояния и свързва два човешки свята в духовно родство. Една книга за откриването на Дом, но не като място в пространството, а като място в сърцето. Катерина Хапсали е дългогодишен журналист. С романа си "Гръцко кафе" влиза устремно и в писателските среди. "Кафето", както бързо става известно сред читателите, грабва наградата "Перото" в категория проза за ... |
|
Книгата съдържа избрани творби на Евгения Марс (1877 - 1945), писателка, преводачка и общественичка, чието творчество не е издавано след 9 септември 1944 г. Подбрани са разкази, театрални пиеси, пътеписи, есета, спомени и интервюта, поместени в периодичния печат. В продължение на десетилетия името на Евгения Марс незаслужено остава в сянката на Иван Вазов . Народният поет я среща 17 години преди смъртта си, възприема я като близка приятелка и я издига в култ, като ѝ пише развълнувани писма и ѝ посвещава стихове. Сам по себе си този факт е достатъчно красноречив за творческото и човешкото обаяние на Евгения ... |