"След мене няма да остане нищо. Смъртта ще спи, детето ще расте. Небето ще е чисто, чисто, чисто. Ще има смърт. Ще има и дете." Георги Борисов Роденият през 1950 г. Георги Борисов е един от най-талантливите автори, дебютирали към края на 70 те години. Това е важно за българската литература поколение, важен е и самият исторически момент, в който българският читател (от 80 те години) започна да чете поезия и да се увлича по нея. Но със своята поезия Георги Борисов не пренася постиженията на онази успешна стилистика от вчера, а я развива, населва я с нова фигуративност, зарежда я с изненади и изострени ... |
|
|
Техният полубрат И си играем на стъклени топчета, прокопаваме тунели в земята, пръстта е ледена. Студено е да играеш навън, да играеш фигура, да побутваш топчета, толкова малки, тежат тонове. Аз съм направен от смола, а другите са стъклени. Александър Байтошев ... |
|
|
Бела Бенова е автор на пътеписа "По пътя на пулсиращата светлина", сборника стихове и миниатюри "Врати" и експерименталния есеистичен дневник "Гостенка в миналото", всички илюстрирани с авторски фотографии. Инженер по образование, ала пътешественик по призвание, Бела разказва и с думи, и с образи всички любови, от които най-голямата - Морето, винаги я връща в родния ѝ град Варна. В "ЕГОистини" са събрани брегове, снегове, негодувания, тегоби и други алегории на "Аз"-а."Облачна, с рокля, шита от дъжд, очите - небесна волтова дъга" - така се запознах с Бела, ... |
|
|
Трудно се пише текст за стихосбирка, особено, когато тя е огънче от душата на самороден талант като Огнян Цветков. Много от вас го познават с музиката, която той преживявайки ни е дарявал. Издателска къща "Гутенберг" с много вдъхновение и любов представя на читателя неговата поезия. Думи... усещания на човешката душа, идващи от другото измерение на познатия ни свят... Поезия на безкрайно търсене, вътрешно и емоционално огледало на човешкото същество отвъд материалното. Разпаднато на парчета, то търси своето Аз в огънчето, оцеляло въпреки реалността, за да разкъса поне частица от мрака със своята светлина... ... |
|
|
Ива Йосифова Венкова е родена на 16.10.1980 г. Завършва специалност "Международни отношения" в Юридическия факултет на СУ "Климент Охридски" с магистърска степен и магистратура по международни изследвания и европеистика към Европейския институт I.E.H.E.I. в Ница. През 2007-2008 г. специализира в Токийския университет, Факултет за юридически и политически науки. През 2013 г. придобива степен доктор по научна специалност „Нова и най-нова обща история” в Историческия факултет, СУ "Св. Климент Охридски". Владее английски, японски, френски и немски език. Преводач от японски език на антология " ... |
|
|
Бог и Гог О, в мрак мъждукаше звезда, а името ѝ Винсънт бе ван Гог - блестяха от сълзите ѝ цветя, а в тях вселил се беше Бог?! Всуе! Кипеше ядно тъмнина, че силата ѝ древна се топи, че може утре светлина в сърцата хорски да искри?! И както разпнат беше Бог, наместо в мрак да е Пастир, така низвергнат бе и Гог, макар и слънце сред всемир!? Сияен, а невидим беше Гог, и нужно бе в отвъда да цари?! Неведом, но сияен беше Бог, а трябваше на кръста да гори!?... Георги Илиев ... |
|
|
"Всяка възраст има своите кризи, но и очарования. Аз не съм неподвластна на времето, но да залича пораженията от годините започнах да тичам. Когато бягам дълги разстояния, всичко в тялото се бунтува и крещи да спра. Сърцето блъска в ушите и всеки миг ще се пръсне. Но има един чисто психологически праг, когато става чудо! Тревата оживява, въздухът има не само аромат, но и вкус и добива нови агрегатни състояния. Мозъкът потъва надълбоко в стъпалата и може само да отброява крачките - туп, туп, туп. Остава едно призрачно сияние и светът променя своите измерения. Тогава всичко е възможно и картините се редят реални и ... |
|
|
"Стихотворения - прозорци към града, но и към света. Прозорци към себе си, но и към другия (другите). Към светлината на утрото, но и на нощта. Градска поезия с вселенски измерения." Петър Чухов "Иван С. Вълев е направил майсторска книга за любовта. Точни стихове, на места достатъчно болезнени, с цитати от любими артисти. Биха били страхотни текстове на песни. Нищо излишно... Страхотен..." Свилен Ноев Иван С. Вълев е роден през 1984 година в град Сандански. Лауреат е на различни форуми, между които са националният конкурс Петко и Пенчо Славейкови, гр. Трявна и поетичният конкурс по случай 130 ... |
|
|
Двуезично издание на български и испански език ... Книгата е първо българско двуезично издание, в което оригиналните стихове на Лорка са разположени огледално спрямо поетичните им интерпретации на български език, дело на преводача Ромеро. В тома са включени пълните текстове на стихосбирките „Диван от Тамарит” и „Цигански романси”, първата от които изцяло непозната досега на българския читател, а втората позната само отчасти. Към тях са добавени избрани стихотворения от непубликуваните приживе на автора „Сюити”, подробни бележки на преводача към българския читател, както и непоказвани цветни и чернобели рисунки на самия ... |
|
|
Поетичен калейдоскоп на живите и мъртвите, една стихотворна равносметка за това, което сме, и за другото, което ще станем. Ищван Кемен (1961, Будапеща) завършва унгарска филология и история в Будапещенския университет "Йотвьош Лоранд". Автор е на романите "Изкуството на врага" (Холнап, 1989) и "Любим непознат" (Магветьо, 2009), стихосбирките "Игра с отрова и противоотрова" (Сепиродалми, 1987), "Теми от филм рококо" (Холнап, 1991), "Нямото Х" (Пещи салон, 1996), "Студено" (Палатинус, 2001), "За живота говоря" (Магветьо, 2006), драмата " ... |
|
|
"Книгата на Валери Манолов е поема за раздялата като вечно възвръщаща се любов. Изключително сдържана и пестелива като емоция, тя изследва с възхитителна откровеност как в безпределния свят на самотата човек трябва да носи не тъгата и скръбта по отминалата любима, а цялата и ненакърнима идея за любовта. Поетическият език на Валери Манолов е чист, крехък, все по-рядко срещан в умозрителните упражнения из българската литературна нѝва." Александър Секулов "Силуети на раздялата е книга, написана сякаш на границата между съня и реалността. В онзи миг на пробуждането, в който очертанията на света са ... |
|
|
Ангел Русков е роден на 17 ноември 1948 г. в с. Овча могила, Свищовско. Основното и средното си образование е завършил в родното си село. След това учи в Стопанската академия в Свищов. Там известно време работи като докер на пристанището, а после става редактор във в. "Дунавско дело". Като студент, освен в "Дунавско дело", печата стихове във вестниците "Борба", "Студентска трибуна" и списание "Тракия". От есента на 1979 г. живее и работи в София. Първо е изкопчия, а от октомври 1981 г. - редактор в сп. "София". От 1985 г. работи в сп. "Отечество". След ... |
