Документалното наследство на твореца ... Петият том от съчиненията на Гео Милев обхваща документалното наследство на твореца, като наред с вече известните, документите са дообогатени с редица нови находки, най-вече с молбите, заявленията и размислите на бащата Мильо Касабов, свързани с „безследното изчезване” на писателя."Поемата ми не съдържа елементи на престъпление... Ни дума, ни ред, ни пасаж от нея не оправдава създаването на нелегални организации, не възхвалява терористични действия, а само описва, рисува картината на събития, станали преди създаването на тоя закон - събития печални и трагични, които не могат ... |
|
|
"Почти през целия си дълъг живот след Освобождението народният поет не пренебрегна нито едно оръжие от арсенала на литературата, за да каже на народа си това, което считаше за свой пръв граждански дълг. Развихрената партизанщина, жестокото насилие над простия народ, "новият" морал на формиращата се тогава буржоазна интелигенция намериха в негово лице жесток и непримирим изобличител. Вазов не умееше да дири корена на злото, не виждаше неговите дълбоки корени и често стрелите му се насочваха и към невинните жертви на порочния ред на нещата - обикновените хора от народа, който той винеше в липса на ... |
|
|
В пет тома издателство "Захарий Стоянов" представя литературното наследство на Владимир Соловьов (1853-1900) в поредицата "Избрани съчинения в 5 тома". Той е считан за действителен родоначалник, основоположник на наистина блестящо направление в историята не само на руското, но и на световното духовно развитие, традиционно обозначавано като руски религиозен ренесанс. В тази поредица са включени крупни съчинения на автора в областта на философията и теологията, социологията и публицистиката, есеистиката и литературната критика. Спомена си за Соловьов Александър Блок озаглавява "Рицарят монах" ... |
|
|
"На везните на Йов" е произведение в три части. "Откровенията на смъртта", "Дръзновение и покорност" и "Към философия на историята" с предговор от самия автор "Науката и свободното изследване". Цялата философия на Лев Шестов - от първата му статия до последната му книга - е зов и стремеж, усилие и копнеж за свобода. Свобода е заглавието на една глава от Киркегор и екзистенциалната философия, но всъщност свободата е основна и господстваща тема в цялото философско творчество на Лев Шестов. Наистина не е възможно обяснението на дадена философия само с личното битие на ... |
|
|
Книга от поредицата "Съчинения в 12 тома". ... Стефан Цанев (1936) е популярен български поет, драматург, публицист, автор на оригинални произведения за деца. През последните години се насочи и към белетристиката, като романът му "Мравки и богове" е сред малкото творби на българските автори, предизвикали широк читателски интерес. В основата на успехите на Цанев е усетът му за злободневното и проблемното в живота,неговата близост до типовите нагласи и настроения. Към действителността и поставяните от нея въпроси авторът подхожда страстно и ангажирано, като полемиките му са публицистично интонирани. ... |
|
|
Книга от поредицата "Съчинения в 12 тома". ... Това, което съдържа тази книга, не са мемоари, писани години след събитията, за които става дума. В подобни мемоари имаш пълната възможност да измисляш, да се правиш на пророк, на храбър и мъдър със задна дата. Това не е и таен дневник, писан с трепереща от страх ръка в потайна доба, закопаван в делва под земята и изваден на бял свят сега. (А и честно казано, кой може да гарантира, че не е дописван по-сетне?) Всичко, което ще прочетеш в тази книга, скъпи мой читателю, дума по дума е било напечатано в някой вестник или списание в деня, месеца и годината, обозначени ... |
|
|
"Усилни години" е исторически роман, който тематично се отнася до Илинденско-Преображенското въстание в Македония, но по същество е социално-политическо повествование, свидетелстващо за сложните и драматични процеси в българското общество през 20 -те години на ХХ в. Писателят ни предлага да прочетем как българите в тази многострадална част от отечеството ни понасят тегобите на несвършващото робство, как зрее идеята за самостоятелно разрешаване на нерешения от великите сили национален проблем и как народът събира разпилените си енергии за могъщ удар върху разпадащата се Османска империя и по бездушната и ... |
|
|
"Вършейки своите покупки по търговската улица, не забравяйте, че там, на края ѝ, има театър. Отбивайте се по-често в него. Или поне пращайте там децата си. От това може би ще зависи как ще приказвате и пишете, какви вестници, романи и стихосбирки ще четете. Как ще се обличате и как ще мислите. Театърът никога няма да престане да бъде вечно обновяващото се първоначално училище за културата на всеки народ." Леон Даниел ... |
|
|
"Николай Хайтов пръв в българската драматургия, ясно и вълнуващо изрази тревогата си от откъсването на човека от неговата кърмилница - природата. Той я показа не само като естествената среда за труда и радостите от труда за човека, но и като мерило за неговата нравственост. Това беше нов и ясен глас, който предупреждаваше, че трудът не може да бъде плодоносен, ако не е творчески, ако не носи радостно опиянение, ако не изразява свободната воля на човека. И това прозвуча в рязък контраст с бездушното бюрократство, с чиновничеството, със статистиката, която придобива по-голямо значение от живия човек." Севелина ... |
|
|
"Човекът на перото е особено обществено животно. Обикновено живее самотно и егоистично, но сетивата му улавят всякакви човешки импулси. Навярно в самотата му има и едра капка самовлюбеност, ала вгледан в своите тревоги и болки, той съзира и трудната съдба на другите хора. Някак интуитивно усеща своята светла тегоба - да бъде съпричастен към живота на бедните, излъганите и отчаяните... Без те да са го молили за това, човекът на перото често се превъплъщава в техен единствен говорител, в техен нещатен защитник. Все се мъчи да раздели зърното от плявата, вярното от невярното, справедливото от несправедливото. Едва ли ... |
|
|
Най-прекрасният от творческите светове на българската проза е този на Йовков. Свят, изпълнен с епическа мъдрост, красота и хармония. Българският разказ при Йовков (след Вазов и Елин Пелин) достига третия си голям връх. Този връх е и художествено най-зрелият и поставя Йовков до такива световни майстори на жанра като Чехов , Мопасан , Бунин , Шърууд Андерсън, О'Хенри , Хемингуей ... "Мъдрецът наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беще преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, нещастия е пълен този свят, но все пак има нещо, което е хубаво - което стои над всичко друго - любовта между ... |
|
|
Лирика, драми, поеми ... "Преводът на поезия е сложно, високоотговорно, изискващо и талант, и ерудиция изкуство, което изпълнява важни функции в живота на всяка нация. Той едновременно е и просветителство, и средство за естетическо възпитание, и акт на гражданско съпричастие, и творчество в собствения смисъл на думата, и фактор, ускоряващ развитието на стиха на възприемащата литература. Преводаческото дело на Гео Милев блестящо съчетава всички тези функции и това го прави едно от най-забележителните явления в българската култура на XX век."Петър Велчев ... |
