Никола Гигов е автор на много книги - поезия и проза. Той е носител на национални и международни награди. Бил е агронавт в Колхида, посетил е 35 страни, член е на СБП. Книгите му за Орфей получиха широка популярност у нас и в чужбина. Настоящата книга се роди след десетилетни проучвания на автора и декодиране на скрити тайни в скални изображения, знаци и древна писменост в Родопите. С тази книга рухва официално приетата теза, че траките са безписмен и безкнижен народ. На нашата рожделна земя е пял и творил най-големият смъртен поет и музикант по целия свят. Той е породил орфизма и е дал тласък на Европейското възраждане. ... |
|
|
Нотабилите, конституцията и князът (1879 г.). Този текст обхваща два основни процеса: възкресението на държавността и изграждането на демократичната система на модерна България. Възстановяването на държавността е събитие, което практически връща българите на европейската политическа карта и предопределя новата политическа карта на Европейския югоизток, събитие, което не може да не се следи под лупа от дипломати, вестникари и политици. Съграждането на държавата не е еднократен акт и отнема известно време по-време и след края на войната. Всичко започва с Одринското примирие през януари 1878 г. и завършва с избора на първия ... |
|
|
Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през XX век ... С подписване на Берлинския договор през 1898 г. се ревизира Санстефанският мирен договор, в резултат на което България е разпокъсана. Княжество България и Източна Румелия остават в границите на съвременна България, но останалите територии от Санстефанска България са завинаги откъснати от родината. Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя, Пирот и Враня се дават на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния. През 1912 г. Егейска Македония попада в границите на Гърция. Вместо свобода на егейските българи, съдбата отрежда жестока участ, ... |
|
|
Животът и приключенията на Гаврил Орошаков или една Руско-европейска история ... Гаврил Орошаков израства в бащиния си чифлик Орошанка в Украйна и през 1879 г. се запознава с избрания за първи княз на България принц Александър фон Батенберг. Чрез него той е въвлечен в дипломатическите и политическите конфликти на своето време. Наелектризираните рускоосмански отношения от края на 1880 г. до началото на Първата световна война и обтегнатият "Ориенталски въпрос" изграждат историческия декор на тази драматична семейна сага."Аферата Батенберг" рисува мащабна историческа панорама на "войната на културите& ... |
|
|
"По пътеките на историята" е третата книга от поредицата "Неиздаван ръкопис". В нея магическото перо на автора отново поставя и коментира темите на деня, връща се назад във времето, рисува портрети на негови съвременници. Тук, наред с останалото, можете да проследите изумителните приключения на симпатичният измамник от 17 Вел Яхя и да се запознаете с почти забравени ранни статии и исторически изследвания на Симеон Радев писани на английски и френски, публикувани в Съединените щати или представени на Парижката мирна конференция. В раздела, озаглавен "По горещите следи на събитията", Симеон ... |
|
|
Преди 125 години излиза късметът на София и жителите на калната шопска паланка осъмват столичани. Хора от всякакви националности се устремяват към нея и я превръщат в нов Вавилон. Градът не им харесва, но никой не го напуска без бой - пример дават князете Александър I Батенберг и Фердинанд. За дворцовите страсти и сватби, за най-колоритните софиянци, как политиката става златна мина, кои са най-прочутите любовници, чревоугодници, чудаци, самоубийци, мошеници и майтапчии се разказва в тази книга. Автентичните истории - от 1878 до 1944г. - са илюстрирани със снимки и ценни пощенски картички, подбрани от елитни частни ... |
|
|
Лекционният курс е предназначен за студенти, зрелостници, кандидат - студенти и за всички, които се интересуват от епохата на Българското възраждане. ... |
|
|
Николай Генчев (1931-2000) е български историк, член-кореспондент на БАН, професор, д-р на науките. Ректор на СУ (1989-1993). Носител на международната Хердерова награда (1989). Автор на десетки трудове в областта на новата и най-новата българска история. Значителен принос в развитието на българската историография за Възраждането имат такива известни български учени като В. Априлов, Т. Бурмов, Ст. Заимов, Д. Маринов, Д. Кънчов, Ив. Шишманов. Списъкът ще бъде непълен, ако не прибавим името на Николай Генчев. Макар да разполага със значителен научен потенциал, българската историография все още не е успяла да създаде ... |
|
|
Предлаганият том е посветен на един от най-динамичните и съдбовни периоди от най-новата история на България - от 19 май 1934 до 9 септември 1944 г. През този период се извършва преходът от многопартийната парламентарна демокрация към съсредоточаването на всички нишки на държавното управление в ръцете на монарха и установяването на авторитарен режим в страната. Книгата е част от поредицата Извори за българската история на АИ Проф. Марин Дринов . ... |
|
|
Книгата е нестандартен поглед върху процесите, конструирали Османската империя и установили едно ново владичество, обединило балканските земи. Представени са факти, малко дискутирани, напълно отхвърлени или изобщо неразглеждани от официалната историческа наука. Една част от текста е посветена на генезиса и движението на прабългарските племена и по-конкретно на техния хунски произход. Авторът акцентира върху идеята, че Османската империя е пряк наследник на римската универсалистична доктрина и че като такава тя всъщност е Османо-римска империя. Някои от анализите са опит за историческо обяснение защо България не се е ... |
|
|
В книгата са обрисувани социално-психологическите портрети на основните социални типове в българската история: средновековния аристократ, селянина, еснафа, буржоата, интелигента и пролетария. Този опит обобщава историческата документация, чрез която посочените социални типове са засвидетелствали своето присъствие в българското минало. Наред с това са взети предвид социалните характеристики и глобалните резултати от тяхната житейска реализация. Потърсени са също така психологическите им склонности, мотивите на общественото им поведение, причините за гибелта на онези, които са изчезнали от историческата сцена. Очерците не ... |
|
|
"За древността на бащината земя и за българските дела" на архиепископ Петър Богдан е първият исторически трактат в новата ни история, написан на латински език от виден български интелектуалец. Ръкописът на трактата, открит за българската наука едва през 2017 година в Biblioteca Es-tense Universitaria, град Модена, в колекцията на маркиз Джузепе Кампори, съдържа 200 ръкописни страници в 70 глави, засягащи подбрани теми от християнското минало на България. Същевременно съчинението е един от ценните исторически извори за съвременната за автора епоха - XVII в. Първият том е критично издание на латинския текст с ... |
