Настоящата антология редставя богата сбирка от българска хайку поезия. Жанр, в който в последно време творят все повече български поети. В изданието са включени произведения от: Александър Геров Аксиния Михайлова Ана Боянова Ани Александрова Антоанета Николова Атанас Звездинов Бела Пенчева Блага Димитрова Борис Ананиев Валентина Ангелова Велин Георгиев Виктория Кабаделова Генчо Витанов Георги Тодоров Гинка Билярска Даниела Симеоновска Данила Стоянова Дафина Кузманова Димитрина Ганчева Димитър Горсов Димитър Стефанов Драгомир Шопов Едвин Сугарев Екатерина Йосифова Екатерина ... |
|
"Ръждясват по въздуха чуждите писъци. Лепнат по устните кисели думи. Няма предателство! Само измислица - несъответствие помежду ни. Всеки е стръмна подводна материя - тънко небе, под водата прикрито. Просто илюзии. Смърти обсебващи сред тишината на празни събития. Вече е друго. Превърнато в никакво. Остра, неравна паничка - душата. Нямо е всичко и не достига глътката бог, който води нататък." Из книгата Росица Ангелова е родена в град Перник. Завършва Държавен библиотекарски институт - гр. София и ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" - българска филология. Работи като главен библиотекар и завеждащ отдел & ... |
|
В новата си книга "Девет бала любов" роденият в Бургас Пейо Пантелеев споделя с читателя важните тези от живота - любовта, приятелството, срещите, разделите, надеждите, съмненията, добротата, прошката... Любовта му към морето, многобройните и многолики негови превъплъщения помагат на поета да представи своите стихове така, че без мелодия, когато се четат, те звучат като песен. В живота си авторът е бил актьор, режисьор, художник, мим, поет, баскетболист, не обича "лесното", приема таланта като даденост, а живота - като безценен подарък. На своите читатели той пожела да изпитат поне... девет бала любов! ... |
|
"Ходене на пръсти" е представителен поетичен сборник на хърватския и босненско-херцеговински поет, писател, литературен критик и преводач Желко Иванкович (р. 1954). Стихотворенията в него са подбрани, подредени в цикли и преведени от Христо Попов. Отново си сън Избягваш пътищата по които вървя към теб даже вятърът вече не те пресреща по пътя С дъжда се надхитряш мила с плюшената си походка паяжина в сиянието на луната Изпробваш моето търпение докато дългите ти коси с цвят на мед се полюшват Отново си сън или на съня роднина потръпващо глухарче а аз в трепет като извор преди да го докосне отроненият лист. ... |
|
Клуб за поезия и музика "Св.София, Вяра, Надежда и Любов". ... На вашето внимание е третата част на "Алманах", подготвен от членовете на Клуба за поезия и музика "Св.София, Вяра, Надежда и Любов". Приятно четене! В алманаха: Анна Христова Маджунова-Попова Анатолий Чирков Аспарух Петров Вангелов Васил Пешев Вълчо Д. Камбуров Димка Пиналова Живко Радославов Лазаров Кирил Михайлов Марков Латун Ванчев Латунов Любка Димова Костова Мариана Паунова Попова Менчи Динкова - Мелпомена Михаил Михайлов - Вокомас Николай Михайлов Томов Петър Аспарухов Вангелов Румяна С. Лякова Христо ... |
|
На вашето внимание е втората част на "Алманах", подготвен от членовете на Клуба за поезия и музика "Св. София, Вяра, Надежда и Любов". Приятно четене! В алманаха Аспарух Вангелов Васил Пешев Вълчо Камбуров ст. н. с. д-р инж. хим. Димка Пиналова Евелина Аврамова Живко Лазаров Кирил Марков Красимира Стоянова д-р Любка Костова Мариана Попова Менчи Динкова-Мелпомена Николай Томов Никола Статков Петър Вангелов Румяна Лякова Стоян Петров Христо Христов Иванка Янкова Кирил Димитров Минко Танев Светла Пачева-Карабова Мария Болгурова Цветанка Георгиева ... |
|
Тази книга е своеобразна панорама на галерийния живот в София на границата между XX и XXI в. В продължение на близо двайсет години авторът е записвал в бележници и дневници това, което е чул, видял и преживял в галерия Натали. Подзаглавието - Скици от галерията, открехва жанра: рисунки, правени от натура. Текстовете наподобяват разкази, преливащи в есета, и включват разговори с творци, наблюдения, писма, стихове... Героите са десетки съвременни български художници и ценители. Към историите са добавени случки от живота на световни художници, както и отклонения към литературата и към другите изкуства. Написана от истински ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съчинения в 7 тома". ... Няма друг поет след Ботев , чиито годишнини - от рождението и от смъртта - да се честват така последователно, неизменно и ритуално и в толкова разнородни обществени среди. Посмъртното битие на Яворовата личност може и трябва да бъде обект и на самостоятелно проучване. Най-лесното обяснение на причините за разгръщането на това посмъртно битие е, че трагическият финал с двойното самоубийство продължава да предизвиква нарастващо през десетилетията извънлитературно съпричастие към съдбата на една личност, достигнала в началото на века за толкова късо време ... |
|
Александър Шурбанов е роден в София през 1941 г. В продължение на няколко десетилетия преподава английска литература в Софийския университет, гостува и в редица други български и чуждестранни университети. Почетен доктор е на британските университети в Кент и Съри и е избран за член на Европейската академия. Шурбанов е автор на две дузини книги със стихотворения, есета и литературоведски изследвания, издадени у нас и в чужбина. Той е и преводач на англоезична поезия и поетична драма, в това число на безсмъртни творби на Чосър , Шекспир , Милтън, Колридж , Байрон , Дилън Томас. Носител е на Национална награда " ... |
|
Аристократ по душа, бунтар по сърце Христо Радевски създава своята поезия без да се стреми да се хареса на времето или на определени хора на времето. Стиховете му носят огнена откровенност и патетична насоченост, но в лириката си той е обзет от притаена нежност. Сатирата му е резултат на ясната му житейска позиция. ... |
|
Стихотворният сборник съдържа най-доброто от този неподправен, истински – едновременно мъжествен и лиричен поет, свързал почти целия си живот с Варна. Скромен и ненатрапчив в изявите си, този автор има своето в българската поезия от втората половина на двайсти век. ... |
|
"Тази антология иска да счупи сама себе си, за да остане. Тя не е обичайният цветник, не е ваза, в която цветята са нахвърляни "за да има" ( и да изговорят егото на съставителя... но това не е проблем на вазата): често несъвместими, тровещи се взаимно (невинно: нали са цветя) просто защото всяко иска да оцелее, да има бъдеще, или пък в борба на самомнение и еголюбие (но сякаш вече говоря не за цветята...) Антологията разчупва модела на "поименно" представяне, за да даде възможност чрез диалога на различните, чрез следването и сливането им не до неразличимост, а до хармоничен многоглас, чрез ... |