|
|
|
Билге Карасу (1930 - 1995 г.), наричан тихият гигант на турската литература, е автор на романи и разкази, които се родеят с най-добрите образци на модернистичната проза. Градината на заминалите си котки (1980 г.) е представително произведение за завладяващия повествователен свят на Карасу, чийто плавен, изящен език напомня езика на приказките, които ни връщат към най-дълбоките нива на човешкото съзнание. Дванайсетте истории в книгата, съответстващи на часовете от обед до полунощ, са обединени от вечните теми за природата на любовта и за срещата с другия като възможност за самопознание и лична трансформация. Чуждостта в ... |
|
|
Ники Круз е съкрушен още когато е едва на три годишна възраст. Майка му често го нарича дете на Дявола и бива системно тормозен физически и психически. След няколко неуспешни опита за самоубийство, баща му го изпраща от Пуерто Рико в Ню Йорк. Там Ники става главатар на една от най-жестоките улични банди по онова време - Мау Мау. Побойник, крадец, пияница, наркоман и изнасилвач, той се превръща в престъпник още преди да навърши пълнолетие. Но всичко се променя, когато среща кльощавия провинциален пастир - Дейвид Уилкерсън . Споделяйки му за Божията любов, пастир Уилкерсън успява да спечели сърцето на злия Ники и да ... |
|
|
|
|
|
|
|
|
Тази книга стряска. Защото предизвиква статуквото. Защото разказва за света по начин, който силно се различава от традиционния. Нещата, написани тук, не ги говорят по телевизиите. Традиционните коментатори не се изразяват така. А Петър Волгин, както винаги, говори безкомпромисно. За вредата от либералните догми. За скрития дневен ред на политическите НПО-та в България. За реабилитиране ролята на държавата. За безбройните недостатъци на пазара, превърнат във фетиш. "Политически Некоректно" е призив за скъсване с клишетата на българския Преход. За необходимостта от обединение на нормалните хора срещу ... |
|
|
Пресъздаване на война. Тутракан. Пирин Планина. ... Джордже Топарчану (1886 - 1937 г.) е румънски поет, прозаик, мемоарист и публицист, член-кореспондент на Румънската академия на науките от 1936 г. През Първата световна война е мобилизиран и в битката при град Тутракан попада в български плен, който продължава две години. Написаното въз основа на преживяванията по време на пленничеството си, Топарчану издава в няколко книги: "Спомени от битката при Тутракан" (1918 г.), "В ноктите им... Спомени от България и далечните пустини" (1920 г.), "Пирин - планина. Трагични и комични епизоди в плен" ( ... |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
