"Няма нищо по-долно от едно озлобено ченге, от един доносник, който не се спира пред нищо, когато откровено го разобличаваш. Преди двайсе и шест години (1988) агент Димитър, по поръчение на главния идеолог на Съюза на българските писатели по времето на тоталитаризма - обявен за "персон нон грата" от френското правителство - Богомил Райнов , разчовърка една зараснала рана в нашето семейство. От тогава до сега той продължава в определени моменти най-нахално да преповтаря (уж осланяйки се на мнението на други хора), че моят баща Асен Йорданов бил предал поета партизанин Атанас Манчев. Разбира се, той е ... |
|
|
"Те са тук - бургаските поети и художници, които са напуснали този свят. Но те никога, никога не са си отивали от нас. И сега нашето сърце, петимно за приятелство и близост, отмерва техните стъпки, усеща диханието им, откроява гласовете им. Те са тук. Заслушани в прибоя и корабните сирени, запленени от омаята на златното и синьото, предизвикани от съжителството на кобалта и ултрамарина. Прииждат направо от литературните четения, от изложбените зали, от кафенетата или от слънчевите тротоари. Бързат да населят белия лист с ритъма и римите, да възкресят живописното платно на статива с новите багри. Те са тук... Всеки ... |
|
|
Сега, след толкова години, отново ме връхлетя поетическата буря. Бях 16 годишен, когато не можех да не пиша стихотворения. Всеки ден тръгвах към Морската градина, сядах на една пейка до паметника на Пушкин и се понасях във въртопа на самохипнозата. Благодаря на съдбата, че в момента е същото. Освободен от театър, от всякакви служебни задължения, от политически съблазни и конюнктурна суета - искам да пиша поезия. И пиша... Това, което предлагам е писано само след 2000 година, но повечето е написано през януари и февруари 2002. Не зная дали това е най-добрата ми книга, но мисля, че е най-компактната и изпята на един дъх. ... |
|
|
"Удобно е... Живеем си така... Лъжата сякаш вечна си остава. Но се върти голямата стрелка... Часът на Истината наближава. Макар и бавно... Идва този час... В торбата си на гръб лъжата носи. На съд изправя всекиго от нас... И му задава страшните въпроси. Човечество, какво ще избереш? Така живеш ти от памтивека. Дали ще лъжеш, докато умреш? Дали така създаден е човека? Лъжа и истина... За кой ли път... Живеят в нас, макар с различно име. Дали го има оня Страшен съд, във който трябвало да се явиме? Ти, който имаш слава и пари... Ти, който имаш цялата държава... Знай - даже да си на върха дори - часът на Истината ... |
|
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин . Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна , най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
|
|
"Ето че най-неочаквано проживях цели 80 години. Недопустима възраст за един поет, на когото му се иска да го запомнят млад. Лошото е, че ми се пише все така упорито, вместо да си изживея на спокойствие годините, които ми остават. Не смея да се оплаквам, защото чувам ядосания глас на моята баба, която ми вика отгоре: "Пепел ти на езика!"При това положение, ето че си позволявам отново да ви предложа най-новите си стихотворения, написани през последната 2019 година и дори няколко от сегашната 2020-а. Не гарантирам, че това ще е последната ми книга." Недялко Йорданов ... |
|
|
Изданието включва следните произведения: Довиждане до другия живот; В Старо село накрай света; В Старо село накрай света - част 2; Ще те накарам да се влюбиш; Далечна сянка на далечните дни. ... |
|
|
Това е третият том на моите пиеси. Писани са в по-друго време - така наречената перестройка ("Касетофонът") и първите години на така наречената промяна (останалите четири заглавия). Всичките тези пет пиеси съм писал за определени актьори и съм ги поставил в театър "Взъраждане". Касетофонът (1988) - Първият ми опит за монодрама, написана специално за актрисата Ивана Джеджева и изиграна от нея в театър "Възраждане" (1990-1992) Трендафил Акациев - поет на соцреализъма и демокрацията (1991) - Отдавна имах намерение да направя спектакъл по стихотворение на легендарния студентски поет Трендафил ... |
|
|
Двадесет години след това. От 1962 до 1982. Случиха се много неща и тези стихотворения са нещо като дневник, като разказ за живота ми - от младостта към съзряването. Бях учител в Малко Търново, после драматург и режисьор в Бургаския театър. Постепенно поезията беше изместена от драматургията и режисурата. Пишех все по-рядко стихове, но никога не престанах, разбира се. Този втори том от моята поезия е разнообразен като теми: любовта, семейството, остаряването, театъра, преходността на времето и отново смъртта... Първата ми стихосбирка излезе през 1963 година. Тя се казваше "Всичко ще изпитаме" и благодарение на ... |
|
|
Не вярвах, че ще оживея... Какво да правя, извинете .... Все ще дишам Аз ... И пея - един от старите поети. /Недялко Йорданов/ ... И ето го вихърът ... Нима? ... Нима съм го достигнал вече? Наистина над мен - небе! Небе...Небе...И нищо друго. О, господи, какво да правя, освен да продължа нагоре... ... |
|
|
Някога, някога ... ... Недялко Йорданов очертава един нов и неочакван път към себе си, като издава в трилогия своите съкровени ученически и студентски дневници. Първата книга събира пълния текст на три тетрадки на 16-19-годишния тогава младеж с най-интимните му мисли и чудесните му ранни творби. Нито едно от двете не звучи по младежки наивно, напротив - разкрива се един завършен и силен характер на човек, който знае какво иска и как си представя живота: "Как ми се иска да стана известен поет, как страшно ми се иска, - споделя той. - Чувствам толкова много сили за това. Това е била мечтата ми от седемгодишна ... |
|
|
Читателите на поезия със сигурност знаят няколко от стихотворенията в тази книга, защото те са превърнати в прекрасни и обичани песни. Но със сигурност не знаят, че любовното заклинание в една от тях – „Не остарявай, любов, моля те, не остарявай”, е отправено към съпругата на поета Недялко Йорданов – актрисата Ивана Джеджева. Както, впрочем, и всички останали любовни признания в тази книга. Защо 18 юли? Защото 18 юли е рожденият ден на Ивана – любимата, съпругата, музата на поета Недялко Йорданов. А стихотворенията са нейните подаръци за всеки рожден ден от 1968 година до днес. ... |
