В своето учение Шпан се позовава на трудовете на Платон и Аристотел, Тома Аквински и Майстер Екхарт, на философията на немския романтизъм и идеализъм. Развивайки своите теории, той влиза в остър конфликт с господстващите тогава научни течения и се обявява срещу индивидуализма и либерализма в социалните науки, срещу емпиризма, позитивизма и материализма във философията, срещу каузалното, количественото и срещу прилагането на математическо-механистичните методи в хуманитарните науки. Той противопоставя на емпиризма и неговата причинно-следствена връзка универсализма, учението за целостта, нов метод, който заедно с ... |
|
|
Критика на индивидуалистичната демокрация и основи на новата държава. Отмар Шпан е австрийски философ, социолог и икономист, основател на учението за кинетичния универсализъм. Той е измежду малцината политически философи, които са упражнили пряко влияние върху държавното управление и са дали научна основа на едно държавно преустройство - установената авторитарна форма на управление в Австрия между 1934 и 1938 г. Твърд противник на либерализма и марксизма, Шпан отрича индивидуализма и подготвя почвата за свободното развитие на колективизма, като според него либералната демокрация трябва да се замени с национална ... |
