Глава на жена от варовик, 64 cm, изваяна към 1910 - 1912 от Модиляни. Аукционната къща "Кристис", която я регистрира за парижкия си търг от 14 юни 2010 г., оценява творбата на 6 милиона евро. Най-голямото наддаване, извършвано някога във Франция, е именно за тази скулптура: над 43 милиона евро заплаща анонимен за нея! В същия ден Елизабет Барийе е в къщата-музей на Анна Ахматова в Санкт Петербург. В музея тя вижда рисунка с молив. "Още първият поглед може да определи, че става дума за Модиляни. Ахматова от Модиляни. За каква близост свидетелства този ескиз с молив? Приближавам се още. Закачливите кичури ... |
|
|
"Кирил Кадийски не казва като Декарт - никой преди мен, тъкмо обратното, той знае като Паскал, че смисълът е по-скоро бленуване, което упорството би одобрило. Оттук и повторението, формалният стремеж, рамката на сонета, която странно окриля бунта, като приглушена радост, като оная краткотрайност на мечтите, подобна на хрущенето на шумата под стъпките в гората. Този гръко-славянски глас, който знае как да свърже Балканите със средиземноморска Европа чрез своята сияйна култура и пламенна поезия, зазвучава силно, вдъхновява и завладява слушателя, както правеше навремето неговият сънародник - великият бас Борис Христов: ... |
|
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
|
"В поезията на Мирела Иванова може да бъде видян дълбокият пейзаж на българското битие - със стотици шлифовани от почерка подробности, с патоси и сантименти, които играят на въже с иронията. Мощна книга. Стихотворенията ѝ наистина са едни от най-силните лирически текстове, писани на български след началото на ХХІ век." доц. д-р Пламен Дойнов, "Литературен вестник" "Мирела Иванова с лекота на духа сменя епохите, взирайки се във времето, хвърля по някой камък във водата, оставя спомените да кръжат наоколо и се удивлява на целостта във възхитителни литании. Самотната игра край първоизвора на ... |
|
|
Поетът е включил в първи том на четиритомните си избрани творби от най-ранните си стихове писани през периода 1950-1963 г. до творбите в последните му засега книги "Човекът е въпрос", "Аспиринов сняг" и "Вечерна дъга". Георги Константинов е сред най-талантливите български поети, които осъвремениха нетленното същество на любовта, като му вдъхнаха чувствителността на ежедневния човек и го потопиха в драматизма на реалния живот. "Той е от тези, които истински обичат живота, и имат таланта и смелостта да бъдат такива, каквито сами са си избрали да бъдат.Един творец, чиято заветна мечта е ... |
|
|
Това е роман предчувствие, който не само трябва да бъде прочетен, но и разбран! Сред анархията на гръцката столица двама приятели прекосяват отвъд територията на парите и секса, за да срещат жена, която е не жертва, а ловец в ловните територии на мъжете. Клер има всеки любовник, когото пожелае, но никога не губи свободата си заради любовта. Носи в себе си повече страст и самодостатъчност, отколкото един мъж може да понесе. Безцелният флирт и разтърсващите оргазми са първите две стъпки на любовната ѝ свобода. Третата е самият край на връзката. Напуска мъжете, както големите кораби напускат Пирея - леко, призори, без ... |
|
|
"А сраженията не липсват в полет, ветровете в урагани вдигат ръст. Ниско блюдолизците се кланят. Птиците летят разпънати на кръст." ... |
|
|
Вторият том включва стихотворения и поеми."Аз не познавам друг български поет, който тъй отблизо да е сроден с цялостната народна душа и тъй дълбоко да е почувствал нейната мощ. Той а обичаше той живееше с нея - за него възпроизвеждането на тая душа се налагаше не от литературни съображения, не от изискванията на някоя школа, а от една дълбока вътрешна потребност. Когато изобразява нея, той изобразява в същото време и себе си, слива се всецяло с нейната стихия, без да се обезличава, без да жертва своята индивидуалност. Не трябва да се забравя, че Слвейкова големият художник се обуславя от една мощна индивидуална ... |
|
|
"Български сонети. Избрано" е първата антология на българския сонет. Повече от 130-годишната му история е представена изключително изчерпателно - включени са 99 автори с над 360 стихотворения. Двутомникът съдържа както произведения на класиците Иван Вазов, Константин Величков, Пенчо Славейков, великолепни образци на символистите Теодор Траянов, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, така и стихове от началото на XXI век, някои от които се публикуват за първи път. Изданието е съпроводено с оригинални златни винетки и представлява истински шедьовър за ценителите не само на хубавата, но и на изящната книга. ... |
|
|
"При толкоз песни и поети, земя, ще чуеш ли и мен? Във слънцето ти хляба свети и озарява моя ден. По-ведър от планински вятър, от глътка изворна вода - с безмълвието на житата вървя към срещата с дъжда. Не бързам - всекиго да чуя и всеки да ме разбере. За песен сбирам прости думи - тъй както здравец се бере. Наесен - винаги последен - като най-есенния клон: от сладки плодове приведен, ти правя мълчалив поклон." Из книгата, 1966 ... |
|
|
В една сутрин... нали знаете, от онези сутрини, които започват със звънящи сребристи светулки във въздуха, озарени от светлината на вдъхновението и вярата в смисъла, се появи идеята за поредицата Истории с коне. Истории с коне е поредица от книги, предназначени за децата на България и техните родители, както и за всяко дете, родено някъде по света с български корени. Книгата е написана с много любов и с вярата, че никога не е късно да открием истинските богатства, заровени дълбоко в миналото и засипани от времето. Богатства, които очакват нас, наследниците на прабългарите и траките, за да бъдат открити и опознати. За да ... |
|
|
Още виждам дъха ти Крачиш разсеяно по пътеката. Иглолистните дървета са си зелени, широколистните вече са оранжеви и червени, облечен съм неподходящо. Понякога те настигам, разменяме незначителни думи по текущата работа, с теб съм по-умен от обичайното. Бузите ти са все по-хлътнали, крачолите ти почват да се ветреят, понечвам да посоча с ръка къде е изчезнал коремът ти - и я връщам. Усещам те все по-близък от всякога, все по-малко имам какво да ти кажа, а ти се оттегляш. Марин Бодаков ... |
