Последната творба на Фредерик Бегбеде (р. 1965 г.), Един самотен човек, спокойно би могла да носи заглавие Разказ за моя баща. Фредерик Бегбеде превръща Жан-Мишел Бегбеде в същински герой от роман. Детството му, прекарано в училище, напомнящо затвор със строг режим, сякаш е излязло изпод перото на Дикенс. Младостта, започнала с рисковано пътешествие около света, завършва в престижен американски университет. Но дали зад този портрет не се крие агент на ЦРУ, който, с помощта на двойна самоличност, обслужва американизацията на света, следвайки стъпките на прословутия герой на Иън Флеминг? Докато с присъщата си хаплива ... |
|
|
Героят Октав Паранго, алтер-егото на автора, рекламист в първия роман, ловец на модели във втория, в третия се преобразява в хуморист, участник в сутрешно радиопредаване. В тази поредна блестяща сатира Бегбеде, самият той с неоспорима склонност към хумористичното, разобличава "диктатурата на смеха", описва едно общество, в което "смешното е задължително" и осмива това, което нарича комикопопулизъм, практикуван от много негови събратя, както и от политици, например водещият телевизионно реалити шоу Доналд Тръмп, стигнал до Белия дом, известният като "клоуна Бо-Джо" Борис Джонсън, станал ... |
|
|
Веднъж френският писател Фредерик Бегбеде (р. 1965 г.) - добре известен в България със своите романи, новели и есеистични сборници, почти всички издадени от ИК Колибри (2010 - 2021) - случайно вижда във витрината на една галерия картина, която привлича вниманието му: фотьойл с тапицерия на зелени и бели райета на верандата на хижа, поставен пред работна маса с мастилница и перо на фона на екзотичен плаж. Купува картината, после изведнъж си спомня: това е Аркашонският басейн с нос Фере, където живее неговият приятел Беноа Бартерот. Този спомен го връща назад във времето и Бегбеде сяда да пише. Подобно на вълни, фразите ... |
|
|
Когато любовта има гаранционен срок. Някои вярват в любовта, други не вярват. А Марк Мароние вярва, че любовта трае три години. И има доказателства за това: статистиките, биохимията и личният опит. Началото на неговия разказ съвпада с развода след тригодишен брак. Първата година човек казва: Ако ме напуснеш, ще се убия. Втората година казва: Ако ме напуснеш, ще страдам, но ще ми мине. Третата година казва: Ако ме напуснеш, ще изстудя шампанското... Първата година се купуват мебели. Втората година се разместват мебели. Третата година се делят мебели. Дали любовната история с Алис (все още съпруга на друг мъж) ще завърши ... |
|
|
"Да се изповядаш в една книга не ти гарантира опрощение; продължете пътя си, ако търсите в този текст нещо друго, освен човек, който се опитва да разбере себе си." И Фредерик Бегбеде прави точно това - опитва се да разбере себе си, миналото си, обезумелия свят, в който живее. С брутална откровеност и безпощаден хумор си разчиства сметките с дрогата, с алкохола, със, хм, секса, разкрива отношението си към прекалената политическа коректност, към радикалния феминизъм, изродил се в хетерофобия, към претенциите на всезнаещите и всеможещи новопоявили се пророци. Без да пести квалификациите, без да се церемони с ... |
|
|
Това е историята на четирима души, които на пръв поглед нямат нищо общо и дори не би трябвало да са се срещнали: заекващ аристократ, съсипана млада художничка, недодялан готвач и твърдоглава старица. Чрез тях писателката разказва за недоразуменията, нежността, разправиите, сдобряванията и всичко, което се случва между хората под един покрив. Това е история на надеждата, истински слънчев лъч - доказателство, че в този жесток свят човекоядците не са победители. Филмът "Заедно, това е" на режисьора Клод Бери, с Одри Тоту в ролята на художничката Камий Фок, също пожъна успех по европейските киноекрани. Анна ... |
|
|
"Като участник в български и международни журита, който се е нагледал на какви ли не експерименти с форма и стил, смело мога да кажа: такъв роман у нас досега няма. В известна степен той се родее с 9.99 франка на Фредерик Бегбеде и Дyxless на Сергей Минаев, но и смело се отграничава от тях, излизайки от игровото начало и сърфирайки със завидно умение през темите на модерността. На пръв поглед: изгубени устои, жива реч, в която разпознаваме вече състояли се диалози, псевдо хайлайф и неочаквано образован ъндърграунд, новоградски гейши и лица с разколебан пол, интелектуална забърканост и еклетика на убежденията. ... |
|
|
След роман за героиня нимфоманка, награда Гонкур за роман по истински случай, адаптиран за големия екран, и между два тома на семейна сага, Лейла Слимани приема ново предизвикателство. Макар да предпочита писането в усамотение, тя приема предложението на своя издател да пренощува в Пунта дела Догана, старата митница във Венеция, в художествената колекция на фондация Пино, чиито модерни експонати не ѝ говорят почти нищо. Защо все пак приема? Че и да напише книга за това. Всъщност, съблазнява я идеята за затвореността, към която е пристрастена... В тишината на залите, освободена от погледите на другите, тя ... |
|
|
"Пощенска кутия за приказки" представя... ... "Пощенска кутия за приказки" е литературен формат, който от 2010 г. дава сцена на начинаещи български автори. Димитър Калбуров е един от най-популярните и харесвани автори от проекта. Дебютният му роман "Мамка му" е забавна история за всичко, на което се подлага един човек в името на любовта и секса. "Само ще пусна една вода и се впускам в битка. Вдигам капака на тоалетната чиния, а вътре... някой е вършил по-сериозна работа от тази, която аз възнамерявах върша... и не е пуснал водата. Но това не е най-лошото. Очевидно не се е избърсал, ... |
|
|
"Виенски апартамент" е книга виенско колело. Завърта се и разпилява емоциите между горе и долу. Позволява да погледнеш отвисоко и те държи сигурно, така че забравяш околния свят. Във всяка кабина се крие отделна история - самодостатъчна, но неотменно свързана с всички останали чрез общата ос. Това, което задвижва въртенето, е Бианка - жената, решила да открие възможно ли е да превърне австрийската столица в свой дом. И ако го направи, дали ще е заради себе си, заради мъжа, с когото има (почти) незапочнала история, или заради малкия си син. Жилището, което наема за седмица, трябва да изиграе ролята на помощник - ... |
