"Целувка... Като стон Като ридание Като вопъл Като мълчание Като болка Като издихание... Като полъх Като мечтание Като тръпка Като съзерцание Като сливане Като стенание Като зов Просто с...любов." Из стихосбирката "Четейки и препрочитайки изповедите на Цанко Цанев откривам отново фините и нежни послания на неговото чувствително сърце. Тези поетични споделяния са заредени с непосредственост, неподправеност, искреност ти привлекателен наивизъм." Любомир Левчев ... |
|
|
Третата част на книгата История на изкуството разглежда процесите в архитектурата, скулптурата, живописта и приложните изкуства от края на XIX и XX век. Обзорът на изкуството от динамичното двадесето столетие е подчинен на целта на изданието: да даде кратка, ясна и практично поднесена информация за основните художествени движения и водещите им представители така, че изкушените от изкуството читатели да получат базова представа за XX век, а познавачите - очертана посока за надграждане. Изложението е компактно и ясно структурирано, за да е в услуга на широката аудитория от ученици, студенти, преподаватели, колекционери, ... |
|
|
Тази дума "аутопия", разбира се, я няма в речниците - измислена е, защото само с измислена дума може да бъде озаглавена книга, в която Хермес се прави на Филип Марлоу, Аполон открадва картината “Мона Лиза”, а после свири на китара и пее “Бандера роса”, амазонките се бият на арената с джинове и антиподи, и въобще книга, в която всичко започва с един автомат “Калашников”, както прочее започва и завършва всичко в този наш прокълнат и погубен свят. Според тази аутопия цялото минало на човечеството подготвя настъпването на 11 септември 2001 година - дата, на която уж било писано да се случи нещо прекрасно и ... |
|
|
"Лигите на дявола", така наричали в Аржентина паяжините, които есен се носят по въздуха; това го разказва Хулио Кортасар в едноименния си разказ, по който по-късно Антониони направи прочутия си филм "Фотоувеличение". Постоянно си мислех за това, докато четях романа на Христо Карастоянов "Паякът" - една книга, изплетена по всички правила на тези нежни капани, които подсказват повече за самота, отколкото за кръвожадност. Така се случва и с героите на Карастоянов, които са оплетени в самотния лабиринт на 90-те години от миналия ХХ-ти век и началото на сегашния ХХІ-ви. Лабиринт, който е по- ... |
|
|
"Малките романи за из път на Карастоянов са материя с изключителна пластичност. Тези истории сякаш се прилепват към сандвичите и списанието за автобуса, разстилат се като шлейф, носят се като облаци, неизбежно общи: веднъж шофьор на ТИР разказал нещо на една позната. Тук даже курортната история, зад която стоят дебели романови корпуси, е умело загъната за из път: от приготвените билети от по шест стотинки през ладата, с която двама братя току се изнасят да гледат кино, до края с песъчинката в обувката и заминалия последен автобус. И ето че в този финал стаената меланхолия изскача мощно от опаковката на малкия роман. ... |
|
|
"Смъртта е за предпочитане", предложен за участие в престижния конкурс за роман на Корпорация "Развитие", ни връща във времето, когато бъдещето беше светло. Връща ни в шизофренията, която наричахме ежедневие, и която ни превръщаше в сенки на самите себе си. А пред разминаването с другия до теб... - смъртта е за предпочитане. ... |
