"Обичам Белгия, защото в нея се живее по-просторно, удобно, евтино и лесно, отколкото във всяка друга държава, която познавам. Мразя Белгия, защото къщите са отвратително грозни и претенциозни, а вездесъщото им присъствие омърсява деликатния пейзаж. Обичам Белгия, защото в нея се говори френски и защото в училище изучавах задълбочено френски – оня ясен, хладък, духовит език, който ми доставя изтънчено удоволствие всеки път щом имам възможността да го слушам, говоря, чета. Мразя Белгия, защото изгони моя нидерландски език от училище и го отпрати на полето. Обичам Белгия заради правилцата ѝ, умението ѝ да ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Димил Стоилов е чувствителен, интелигентен и наблюдателен белетрист, представящ с психологически реализъм и с леко нагарчащ хумор всекидневните драми на чувствителния, интелигентен и наблюдателен герой. Този герой напомня персонажите на някогашната българска "инфантилна" проза и сякаш не се е простил с илюзиите, че животът е нещо по-различно от това, което обикновено предлага. Оттук и добронамереното писателско любопитство.към хора и ситуации, опровергаващи и подкрепящи илюзиите. Нали все пак сред ... |
|
|
Лекции за древния будизъм от знаменития белгийски индолог и будолог. ... Луи Де ла Вале Пусен (1869 - 1938) е белгийски индолог и специалист по будистка философия. Учил в Лиеж, Лувен, Париж и Лайден, Ла Вале Пусен става професор към университета в Гент. Той навлиза в своята сфера на проучване, когато изследванията на будизма са доминирани от изучаването на пали канона и санскритската белетристика, с ударение или над психологическите и етически аспекти, или над митологията и социалните проблеми. (По-доктринен подход има най-вече във френската и руската традиции.) Ла Вале Пусен отдава цялата сила на философския си гений на ... |
|
|
Сравнително историко-правно изследване. Тъй като конституционализмът се разбира не само като съвкупност от конституционни актове, но включва и залегналите в тях принципи, идеи и ценности на обществото, то установяването на френското влияние върху първата българска Конституция от 1879 година се нуждае от разглеждането на по-широк спектър от фактори, оказали пряко или косвено въздействие за това. Когато се говори за външните влияния върху първата българска конституция, приета на 16 април 1879 година в старата столица Търново, обикновено акцентът е насочен към съседните балкански конституции от това време - гръцка, ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Женската памет" на издателство "Сонм". ... "Голямото меню" е книга за самотата на детството в огромния буржоазен дом, с подредения му живот, включващ неизменното храненето на общата трапеза, ритуала по лягането, капризите на майката, четивото на бащата преди сън, играта с куклите... Външно детето е безупречно, но вътрешно то се бунтува, вие от болка и мечтае да надмогне стените, които го отделят от непосредственото и живо човешко общуване. Романът е носител на наградата "Сороптимист" за творба на френскоезична романистка (2002) и финалист за престижната ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Разказът - един пренебрегнат жанр. ... Каролин Ламарш е съвременна белгийска писателка, авторка на шест романа, първият от които - "Смъртта на кучето", ѝ носи най-престижната белгийска литературна награда "Виктор Росел", и на два сборника с разкази. От 2014 г. е член на Кралската академия за френски език и литература, а през 2019 г. получава Наградата "Гонкур" за разказ. Нейните протагонисти са хора, неподчиняващи се на обичайните представи за човешки норми и подвластни на трудно споделими, а нерядко и патологични влечения. Сборникът ѝ с разкази ... |
|
|
Белгийската писателка и психоаналитичка Жаклин Харпман (1929 - 2012) е автор на трийсетина произведения и лауреат на престижната френска награда "Медисис" за романа "Орланда" (1996), на белгийската награда "Виктор Росел" за "Кратка Аркадия" (1959) и на наградата на Френскоезичната общност в Белгия за романа "Успението на любовниците" (2003). Член на Белгийското психоаналитично общество и на Международната психоаналитична асоциация, тя до края на дните си ще съвместява работата на писател с тази на психоаналитик. "Бог и аз" е нейната трета, преведена на български ... |
|
|
Фламандците (над 7 млн. в Белгия и Нидерландия) и нидерландците (над 17.5 млн.), исторически разделени в две държави, говорят почти еднакъв език. Затова и белгийският автор, който си е избрал творчески псевдоним Летящия фламандец, иска да покани своите сънародници - белгийци, и съседите си - нидерландци, да посетят Българското Черноморие и да открият неговите прелести и очарованието на малко известни и не толкова често посещавани от чуждестранни туристи, че и от българи, места. Пътеводителят на фламански език за Българското Черноморие е полезно четиво, която ще помогне на хората, които пътуват индивидуално, семейно или в ... |
|
|
Мама. Една от първите думи в света. Една дума, израз на любов, на нежност, на връзка... Понякога на липсата им. Има толкова майки по света, колкото и деца. И въпреки това, когато майките вземат своето бебе в ръце, всички си приличат. Текстовете в произведението са в кратка форма и представляват изповед на една майка към своята рожба. Всяка част от историята е придружена от живописна илюстрация, която пренася читателя в лиричния свят на майчинството - с неговите радости, тревоги, болка и безмерна обич. В книгата ще откриете дълбоко трогателни послания, които ще помните дълго и ще искате да предадете на своите деца. ... |
|
|
"Рядко български историци се осмеляват да се занимават с теми, които не засягат по някакъв начин пряко България и българите. Една причина може да е някакъв, да го наречем, възрожденски етноцентризъм. Друга причина да не би да е внушената от неуместна скромност идея, че мнението на български историци за минали събития, които не са част от българската история, е нерелевантно. Като имаме пред вид тази особеност на българските историографски занимания, книгата на д-р Светла Глушкова за белгийската революция от 1830 - 1831 г. представлява изключение, което заслужава внимание. Разбира се, докато българските читатели ще я ... |
|
|
Старците вече не говорят е дистопичен роман на белгийския писател Венсан Енгел за проблемите на едно егоистично и индивидуално общество, породени от икономическите кризи, пандемиите, застаряването на населението, постепенното изчезване на солидарността между хората. Написана пет години преди началото на пандемията от Covid-19, но публикувана през 2020 г., творбата разкрива затварянето на човека в себе си, изкривения начин, по който той започва да се отнася към онези, които вече не са в състояние да произвеждат, експанзията на методите на полицейската държава и диктатурата в период на всеобща нестабилност. При 30 % ... |
|
|
"Можеш ли да съпреживееш болката на другите и да помогнеш, ако самият ти не си преминал през изпитанията на живота? Ако ти самият не си бил в дебрите на отчаянието и не си виждал изход. Да осъзнаеш травмата, да изплуваш, да си простиш, да намериш мотива за да продължиш, в името на Любовта и живота. Защото животът е чудо, най-големия дар от Бога и си заслужава да се живее. Всеки терапевт се е сблъсквал с трудностите в терапията, когато клиентът, потопен и объркан от мъката не открива пътя и мотива за да продължи. Как да се научи да живее с травмата, да открие мотивацията за себе си, но и да осъзнае, че отговорността ... |
