Обречените Романови. Руска велика княгиня и английска журналистка, свързани чрез една от най-големите световни мистерии... Две жени. Една история. Любов, прекосяваща вековете! 1914: Русия е на ръба на разрухата, а Романови са изправени пред ужасяващата несигурност на бъдещето. Великата княгиня Татяна се влюбва в кавалерийския офицер Дмитрий Малама, но настъпва катастрофален обрат, който поставя голямата им любов и живота им в смъртна опасност... 2016: Кити намира утеха в отдалеченото, запустяло бунгало на прадядо си в Америка, след като драматично разкритие я подтиква да избяга от дома си в Лондон. Там, на брега на ... |
|
|
Санкт Петербург... Град, възправил се от лепкавата кал на балтийските блата, от девствената пустош на делтата на Нева. Град, пробил ниското северно небе. Град, заблестял с благородните очертания на руския барок, с извитите си мостове, със Зимния дворец, с иглата на Адмиралтейството, с ростралните колони пред Борсата, с Александровия стълб, с несравнимия “Меден конник” – паметник на Петър І. Град, познал велики радости и велики страдания. Град, лоно на велики поети и писатели, велики архитекти, балетисти, артисти, художници и учени. Град, утроба на велики престъпници и диктатори. Град, построен с поетичен размах, с ... |
|
|
Завладяваща биографична хроника на руското авангардно движение, променило хода на съвременното изкуство, проследяваща животите и дейността на ключовите му фигури в контекста на революционна епоха. Октомври 1917 г. Руската революция заличава от картата старата царска империя. Марк Шагал, Василий Кандински, Казимир Малевич, Любов Попова, Александър Родченко, Олга Розанова, Владимир Татлин и други авангардни художници се включват активно в революционната борба, преобразявайки градските пространства с прогресивни стенописи, плакати, инсталации и пърформанси. Но скоро новите политически лидери започват да се дистанцират от ... |
|
|
Революцията и творците Русия: 1917 - 1941. ... "Хуманист, който устоява в грубо и цинично време. Но хуманист без наивност, илюзии и слабост по отношение на утопиите и системите. Несломим и свободен дух." Брюно Фрапа, вестник "Ла Кроа" "Цветан Тодоров несъмнено е човекът с най-широка култура, когото познавам, най-истинският хуманист, онзи, който най-много ми е помогнал да разбера, че връзката между културата и хуманизма не е случайна." Андре Конт-Спонвил, "Нежен е животът" Цветан Тодоров Тодоров е българо-френски философ и литературовед, лингвист, семиотик, литературен критик, ... |
|
|
"Тази книга е съпротива. Значенията ѝ са придобити през собствената еволюция на многоръкия Златанов - еволюция, която не се интересува от начало и край, от контекст и време. Самотното му основание са фигури като Лакан, Бадиу, Фуко, Жижек. Сърцевината му е отвращението от капитализма. Това есе е за онези, които отчаяно търсят или биха били предизвикани да търсят в тази посока. Блестящо, филигранно, информирано, не-българско, високомерно, философско, без да бъде нито за миг (не)поетично, есето те всмуква в дълбините на логиката си. И превръща Златанов в един самотен автентичен жив български модерен мислител, ... |
|
|
Монографията "Художественото произведение като автопоетическа система" събира интерпретации на емблематични явления в съвременното изкуство: Флуксус (Джон Кейдж, Нам Джун Пайк, Волф Фостел, Дитер Рот); акционно изкуство (Йозеф Бойс); московски концептуализъм (Андрей Монастирски, Лев Рубинщейн, Иля Кабаков, Дмитрий Пригов); съвременна живопис (Мартин Кипенбергер); видеоарт (Бил Виола). Отделните студии са обвързани с един водещ концепт: как произведението на визуалните изкуства се "самосъздава" в рамките на собствената си затворена оперативна система. В режим на автопоезис произведението получава ... |
|
|
Стокхолм, края на XIX век. Всяка седмица пет жени се събират, за да споделят творческите и духовните си търсения. Освен че рисуват и обсъждат важни теми, те провеждат и сеанси в опит да призовават духове, които да ги напътстват в работата им. Сред тези необикновени жени е Хилма аф Клинт, пионерка в абстрактната живопис. Но светът все още не е готов за радикалната иновативност в творчеството ѝ. Затова нейните картини са скрити, а името ѝ потъва в забрава. Ню Йорк, в наши дни. Повече от сто години по-късно кураторът Ибън Елиът работи по изложба на Хилма аф Клинт. По криволичеща пътека той се връща назад във ... |
