Втората книга от поредицата съдържа преразкази на задължителните произведения за 10. клас : Иван Вазов романът "Под игото": главите "Гост", "Новата молитва на Марка", "Пиянството на един народ"; Елин Пелин повестта "Гераците"; Николай Хайтов разказът "Дърво без корен"; Димитър Димов романът "Тютюн": глави I и XVI; Йордан Радичков разказът "Нежната спирала"; Алеко Константинов разказът "Бай Ганьо се върна от Европа"; Йордан Йовков разказите "Индже" и "Албена"; ... |
|
Под игото е най-четеният български роман за всички времена. Той разказва за подготовката на Априлското въстание в едно българско градче. Започнал като идилично описание на патриархалния бит, ритъмът бързо се сменя с появата на беглеца от Диарбекир - Иван Краличът. Той донася искрата на бунта в градчето и читателят става свидетел на възторга, обхванал колоритните му жители. Те се променят и израстват за месеци, дори за дни. Всичко има в този най-български роман - смях и сълзи, надежди и разочарования, герои и предатели. Написан преди повече от 130 години, Под игото продължава да вълнува читателите с посланията си. Книгата ... |
|
В настоящото издание от поредицата "Българска класика" на издателство "СофтПрес" са включени всички творби от учебната програма в българските училища, както и редица други произведения, излезли изпод перото на патриарха на българската литература. Сборникът е подходящ за ученици и кандидат-студенти. ... |
|
"Две съществени тенденции обединяват писателите от първото следосвобожденско поколение: съзнанието им за поруганите въжделения и самочувствието им на летописци на епохата. Те направляват три Вазови произведения, посветени на националноосвободителните борби - "Епопея на забравените", "Немили-недраги" и "Под игото". Като тематика, смисъл и емоционален патос тези творби са твърде близки помежду си. В пародиен план техен аналог е повестта "Чичовци". Ако "Под игото" пресъздава високия патос на българските освободителни вълнения, а "Чичовци" дава неговия снизен, ... |
|
"Здравей, азбукарче! Аз съм читанката, първата книга, която можеш да четеш: в клас или вкъщи; заедно с учител или родител, баба и дядо; само или заедно с другари; когато си на училище или във ваканция; когато ти е тъжно или скучно; когато ти е трудно и самотно; когато искаш да научиш нещо повече. Прочети ме азбукарче, за да станеш читателче!" От авторите ... |
|
"В есето Митко Новков е намерил своя жанр. Събраните в тази книга културологични и литературоведски есета стъпват върху впечатляваща начетеност и от тях читателят може да научи много. Но те са най-вече резултата от едно нестихващо любопитство към хуманитарното знание, от дръзко вглеждане под повърхността на познатото, от способността на автора да вижда неподозирани връзки между нещата и неочакван смисъл в детайлите. Есетата в тази книга откриват своите сюжети на интелектуално търсачество в широкото пространство от Античността до съвременността, от митологията до съвременната литература, и при това ги разказва ... |
|
"Епопея на забравените" напомня гигантските фрески на Микеланджеловия "Страшен съд". Перото на поета оживява батални сцени - геройството и подвига, краткотрайното опияняване от свободата, ужаса на насилието, отчаянието и покрусата, саможертвата и почти есхатологичната вяра във върховния смисъл на тази жертва пред усещането за бъдещия слънчев лъч на Освобождението. С "Епопея на забравените" Вазов не само разискря пламъка на националното ни самочувствие и гордост, но и галванизира вярата ни в историческото бъдеще на нацията, тласка духа в други, по-високи орбити. ... |
|
Книгата включва не само някои знакови народни песни, посветени на магията на българската гора, но и христоматийни лирични творби на Петко Славейков , Христо Ботев , Любен Каравелов , Иван Вазов , Стоян Михайловски , Кирил Христов, Димчо Дебелянов , Асен Разцветников , Николай Лилиев , както и откъси от вълшебните пътеписи на Иван Вазов или есета и разкази на Стилиян Чилингиров , Константин Петканов , Йордан Йовков , Елин Пелин , Антон Страшимиров , Христо Вакарелски , Асен Златаров, Георги Райчев , Ангел Каралийчев , Илия Волен, Николай Хайтов , Дончо Цончев , Йордан Радичков и др. ... |
|
Вдъхновяващ сборник с пътеписи от Иван Вазов ."Хубаво си, отечество мое! Не ще се никога нагледам на божествената хубост на твоята природа. Само твоят образ, мил и величествен, стои неизгладим в душата ми, която те люби, милува и слави. Малко ли пъти съм се катерил по твоите гигантски планини и съм се чудил и дивил на твоите гори и поля, и райски картини! И колчем ги пак видя, като че то е първи път, аз се възхищавам от тях и душата ми се обръща на лира и иска да пее... Бъди благословено, отечество мое; бъди честит, балкански раю! Бъди голяма и славна, о, чудна земльо, дето е цъфтяла люлката ми, дето ще се зеленее ... |
|
С това помагало започва излизането на Библиотека "Прагове". В нея ще бъдат предложени разработки на основните проблемно-тематични кръгове от българската литература. Предназначението на поредицата е да помогне при подготовката на гимназисти, зрелостници и кандидат-студенти. ... |
|
Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма. ... Читанката предлага разнообразни по жанр текстове: приказки, басни, разкази, стихотворения, народни песни, гатанки, пословици, кратки нехудожествени текстове. Те са подбрани с оглед на своята четивност и съдържателна достъпност. Представено е творчеството както на класиците на българската и световната литература, така и на съвременни наши и чужди автори. Това прави читанката актуална и интересна, а работата с нея съдейства за изграждането на национална идентичност у третокласниците. Предложените учебни задачи са насочени към: развитие на четивната техника; ... |
|
Творчеството на Иван Вазов заема единствено по рода си място сред високите образци на българската художествена словесност. Този автор остава в литературната ни класика с ореола на Патриарх на българската литература. Есен Ронят се в златната есен лист подир лист от дървята, рони се песен след песен и на певец из душата. Ронят се дните ми бледни: всякой ден "сбогом" на радост някаква ил на последни блянове, сенки от младост. В тиха скръб гледам към заник, гледам как слънце ще зайде... Скоро и ази, тук странник, негли ще чуя зов: "Хайде!" Одеса, 1888 ... |