Книгата е предназначена за предучилищна възраст и начална училищна възраст. Илюстрациите в тази книга са дело на големия български художник Никола Мирчев. "Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми и Радецки гордо плува над златни вълни. Но кога се там съзирва Козлодуйский бряг, в парахода рог изсвирва, развя се байряк. Млади български юнаци явяват се там, на чела им левски знаци, в очите им плам. Горд отпреде им застана младият им вожд - па каза на капитана с гол в ръката нож: – Аз съм български войвода, момци ми са тез, ний летиме за свобода кръв да лейме днес. Ний летим на България помощ да дадем и от тежка тирания ... |
|
Чети из живота му. ... Една непреходна книга за Апостола на свободата . Първото издание е в далечната 1883 г., отпечатано в Източнорумелийската печатница на Едуар Дионне. Заедно с това тя е първата българска биография на Апостола, първо докосване до истинския профил на големия български революционер и демократ Васил Левски. През очите на един жив участник в националноосвободителните борби, какъвто е Захарий Стоянов , е описан автентичният образ на Апостола, с неговите митарства и премеждия в поробеното ни отечество. Като романтичен герой той обикаля и буди съотечествениците си от робския унес, за да увисне безсмъртен ... |
|
"Роденият да бъде човек винаги стига до простото "Искам да бъда свободен". От разказа на Димитър Дишев "Върви, Българино!" Сборникът "Искам да бъда свободен" е събрал 16 истории и множество най-различни гледни точки за живота и делото на Васил Левски . Някои го смятат за светец и за българския Боливар, според други е бунтовник и бабаит, според трети може да се окаже дори предател, а четвърти се опитват да използват делото му за лични политически цели. Сред героите в "Искам да бъда свободен" са Найден Геров, поп Кръстьо, противоречивият османски и български политик Иванчо ... |
|
"Каква странна жена!" - казваха за нея. Винаги твърдяха, че е най-най-, а не беше блестяща хубавица. Говореха за нея, че е недостижима с остротата и прозорливостта на ума си! Не беше най-изисканата в обществото, но странно... На приемите, на празничните вечери, тя бе кралицата... Всяко нейно движение бе аристократизъм, финес, изящество. Никой не можеше да обясни харизмата, с която покоряваше.. Минаваха дни, месеци, години и все говореха за нея!... Помнеха в детайли роклята, обувките, огърлицата ѝ от перли! Помня новогодишната вечер - шумно, весело, празнично... В миг всичко замлъкна. Тогава някой попита:& ... |
|
Тази книга разказва за живота на най-големите български герои от Средновековието и Възраждането. Описаните подвизи на десетки смели мъже - потомци на царски родове, хайдушки войводи, революционери и въстаници, доказват на света, че България не е получила даром своята свобода. ... |
|
Книгата събира изцяло три стихосбирки на Пламен Дойнов - "Балът на тираните" (2016), "София Берлин" (2012) и "Истински истории" (2000) и избира отделни стихотворения и поеми от "Висящите градини на България" (1997), "Любовникът и Маестрото" (1993) и "Post Festum" (1992), както и няколко най-ранни стихотворения. Тя може да бъде четена и като първата лична антология на Пламен Дойнов - карта за индивидуален лирически свят, начертана върху ценностния хребет на годините от началото на ХХІ век. ... |
|
Живот, дела, извори. ... В изданието са събрани някои от най-интригуващите страници от писмата на Васил Левски до Панайот Хитов, Любен Каравелов , Христо Иванов Книговезеца, Димитър Общи, Киряк Цанков, Централния комитет в Ловеч, в Букорещ и др., писани от Апостола след 1866 г. В този първи том на документалната книга, чийто съставител е историкът Димитър Т. Страшимиров, се съдържат също сметки, бележки на видния борец за свобода, автобиографичен разказ в стихове, псевдонимни адреси, цикъл от песни и други интересни документи, сред които е и фототипичното издание на джобното бележниче на Левски, разчетено и публикувано ... |
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
Източнорумелийският период в живота на поета (1880 - 1885) означава един висок момент в неговото творчество. В Пловдив Вазовата богато надарена и многостранна природа се развива по неподозиран начин. От това време датират някои най-добри негови произведения, преди всичко стихотворната сбирка "Поля и гори", гдето под надслова "Епопея на забравените" са възпети редица духовни и революционни вождове на народа. Дадените тук характеристики са недостижими като превъзходен и сбит рисунък. Езикът се отличава с висок патос, който напомня най-добрите работи на Юго . Между 1880 и 1885 г. Вазов написва и ... |
|
"За Рашко, мълчаливец и самотник, писаното слово беше такава необходимост, каквито са въздухът и храната. През мъчителната и мъчително дълго продължила агония то го крепеше, изпълваше дните му със смисъл. Трябва да кажа, за да бъда съвсем точен, че Рашко не се бореше със смъртта чрез словото - той живееше от него. Той го търкаляше по редовете както Сизиф търкаля камъка си - без илюзии, без надежда, наистина с трагичната самоотверженост на обречен, който нито може, нито иска да избяга от жребия си. Рашко успя да ни изненада и посмъртно. Запазените текстове в архива му показват, че той внимателно е следял обществено- ... |
|
Книга от поредицата "Съчинения в 12 тома". ... "Антипедагогично Деца, деца, не спете! Иначе ще порастете. Ще станете големи и намръщени. А няма връщане. А няма връщане..." Стефан Цанев ... |
|
Романът "Заради дякона Игнатия" представя интересен поглед върху нашето мислене за Левски: животът и делото му като мяра в ежедневието. Интересно е самото хрумване на авторката – героят на книгата пише сценарий за тържество, посветено на Левски. Това насочва мислите му и разговорите с околните към Апостола. Използвани са много документални текстове, умело вплетени в размислите на героя и в диалозите. Но това не превръща романа в трактат или литературщина. Не е без значение и добре премереното чувство за хумор. Всеки сам търси истината и всеки има своя Левски. За едни – юнак и певец, за други – революционер, ... |