"За Рашко, мълчаливец и самотник, писаното слово беше такава необходимост, каквито са въздухът и храната. През мъчителната и мъчително дълго продължила агония то го крепеше, изпълваше дните му със смисъл. Трябва да кажа, за да бъда съвсем точен, че Рашко не се бореше със смъртта чрез словото - той живееше от него. Той го търкаляше по редовете както Сизиф търкаля камъка си - без илюзии, без надежда, наистина с трагичната самоотверженост на обречен, който нито може, нито иска да избяга от жребия си. Рашко успя да ни изненада и посмъртно. Запазените текстове в архива му показват, че той внимателно е следял обществено- ... |
|
|
Всичко в този панорамен труд, независимо от времевата му разтегленост, а може би и поради това, е съдържателно замислено, осмислено и реализирано с мисъл и със смисъл. Теоретично авторката е изпълнила най-наложителната и неизбежна изследователска и писателска задача - панорамно да фокусира емблематични за руския Логос автори и произведения, съдържателно да ги анализира и представи върху основата на множеството визии, ракурси и често противоборстващи си антагонистични тенденции. В книгата присъстват гиганти на духа - духовидци, сърцеведи, учители по човечност, тайнозрители на човешката душа и душеприказчици като ... |
