В "Коледни истории" ще откриете историите за: Приключенията на коледната пратка; Коледното писмо на Фреди. Одри Тарант е родена в Лондон. Учила е в девическото училище "Селхърст", а след това в училището за изящни изкуства в Кройдън. Нейните илюстрирани детски книги радват децата в много страни по света. Основен издател на Одри във Великобритания е Асоциация "Медичи". ... |
|
Галиция - област, населявана от векове от поляци, украинци и евреи, мъчително разкъсана между Полша и Украйна след Втората световна война, е избрана от Анджей Сташук да приюти едно измислено от него село с ексцентрични обитатели. Галицийските истории ни запознават с герои като: Юзек - последният тракторист в ТКЗС-то, защото и тракторът е последен, а нови повече няма да има Владек - с жена и дванадесет деца, който не успява да се справи с тежестта на материята, защото "когато раздавали душите станала грешка и получил никакъв прекалено духовен орган" Янек - "рус със сини очи, нискостеблен човешки вид& ... |
|
"Когато започнах да пиша това, казах на Гелето: – Ще пиша книга за теб. Той ме погледна ококорено и рече: "Мърррр..." Иначе казано - съгласи се. И само дето не каза: "Ама ти още ли не си я написала?""А за мен?" - погледна ме Джеси с невероятните си зелени очи. – Мен ще ме има ли в книгата? – Да, разбира се, че те има и теб - ти си много важен в тази история - успокоих го. – Нали ти възпита Гелето. Като чу това, Джеси замърка блажено и после заспа, гушнал Гелето. Вярно, тази книга наистина стана повече за Гелето, но, надявам се, разбрахте много неща и за Джеси - котарака-аристократ с най- ... |
|
След смъртта на майка ми наследих две-три кутии със снимки. Някои от тях бях виждал, други - не (или бях забравил). Те започнаха да ми разказват различни истории, по правило без начало и без развръзка; понякога не се съгласуваха безпроблемно със сюжетите, които бях чувал, с вариантите им, които паметта ми бе съхранила доста небрежно. Събрах историите и част от снимките в тази дълбоко лична книжка, допълних ги с други сведения, почерпени от различни източници, с надеждата да предам разказа напред във времето, а и да достигна до читатели със сходни виждания за света. ... |
|
Картография на правото в България около 1900 г. ... "Младите нации усвояват опита на старите чрез обучение, като домашно. Те трябва да научат живота на по-старите нации наизуст, да го преразказват, да го играят и изживеят повторно, докато един ден стане техен собствен. Ако изобщо стане. Защото съдбата може да им изиграе лоша шега и да превърне именно повторението и подражанието в техен живот и в тяхно проклятие. Те могат да останат вечно да повтарят и вместо истински живот да живеят един живот "second hand"." Яни Киров ... |
|
"... – Глупак си ти, мой човек, и неук при това. Не знаеш историята - обади се гардеробът Спас. – Нашият бивш цар Симеон Втори също катастрофира в политиката, но не се е нарекъл "Катастрофирал". Дядо му Фердинанд навремето предизвиква две национални катастрофи, но и той не се нарече така. – Не са се сетили. Хитрият политик извлича дивиденти от всички ситуации, дори и от фаловете - отвърна Мрав Втори. – Тези не ми ги разправяй. Принципът е: граби и бягай! А те двамата - дядо и внук - го направиха много добре." Из книгата ... |
|
Пето допълнено издание. ... Официална биография на Камата , написана в съавторство с Владимир Памуков . Някои истории са прекалено истински, за да се разказват. Но аз реших да опитам. Имах щастието животът да ме изстреля нагоре и да сбъдна голямата си детска мечта. Колко високо стигнах? Вие ще кажете, защото всеки си има своя Еверест. Знам само, че днес, когато погледна надолу, за да видя откъде съм тръгнал, все още ми се завива свят. Напоследък всички пишат. А като застраховка, за да не кажете, че футболистите пишат с краката си, аз избрах да направим тази книга със спортния журналист Владимир Памуков. "Вълнуващ ... |
|
Художник: Виктор Паунов . ... "От живеещите в блатото най-напред и по достойнство се нарежда жабата. Подир жабата се нареждат поповите лъжички. Подир поповите лъжички следват най-малките обитатели - водните бълхи. Подир водните бълхи идва водомерката. Тя е в такова постоянно движение, че човек не може да каже със сигурност - спи ли нощем, или не спи. Пък и самата водомерка на въпроса спи ли, или не - отговаря: "Знам ли!". Тя все тича по водата, стрелка се, дебне, спира, най-неочаквано подскача, после пак тича и макар че по цял ден тича по водата, краката й са винаги сухи. Как го прави този номер, не знам! ... |
|
Всеки има история за разказване. Ами ако някой няма своя история? Тогава какво? Превръща се в колекционер на чужди истории. Като Джанис. Не си спомняше как започна колекцията ѝ. Може би с нещо, което бе зърнала, докато пътуваше с автобуса през околностите на Кеймбридж до работа? Или с част от разговор, който бе дочула, докато миеше някой умивалник? Не след дълго (докато почистваше прах във всекидневна или размразяваше хладилник) забеляза, че хората ѝ разказваха своите истории. Вероятно винаги го бяха правили, но сега беше различно, сега историите напираха да стигнат до нея и тя ги притегляше към себе си. ... |
|
|
|
Истории от бутилката. Сборник разкази Андрей Пантев , Стефка Янорова, Мария Георгиева-Савова, Петя Желева-Зеленски, Валентина Войкова, Я. Петров, Ф. Попов, М. Заимов, М. Панчева, М. Маречкова, И. Екимова, Я. Григоров, А. Русков, М. Добранова
Smart books
|
Цена: 12.99 лв. |
|
|
|
Тук ще прочетете разкази, посветени на това благородно усещане, което сближава хората. Те не са апотеоз на пиенето, а пресъздаване на една красива реалност, която преодолява всякакви обременения, тягостни чувства, отчаяние, съмнения за смисъла на живота. Тогава настъпва онази увереност, която потвърждава, че си струва да се живее, колкото и кратък да е животът. Прочетете тази книга. От нея ще усетите, че научавате неща, които сте си въобразявали, че познавате. Така ще осмислим допълнително собствения си живот, за да забравим тежки мисли и да преодолеем предразсъдъците. ... |
|
"Започнах да разказвам тези истории, защото...ами, защото едно малко момиченце с руси косички ми каза една вечер... Преди обаче да ви разкажа какво ми каза една вечер това момиченце, трябва да спомена, че всеки път, когато го целувах за "лека нощ" и му пожелавах хубави сънища, пълни с най-прекрасни приключения, обикновено то искаше да му прочета приказка. Но веднъж най-неочаквано ми каза: – Аби! (Аз съм негова баба. Когато беше още по-малко и се учеше да говори, вместо "баби", започна да се обръща към мен с "аби". Така и остана.) – Може ли вместо да сънувам зайчета, да ми разкажеш ... |
|
"В настоящата книга са представени героичните подвизи на старопланинските, средногорските, македонските и тракийските хайдушки войводи, наброяващи няколко десетки автентични разказа, поеми и народни песни. Хронологически книгата обхваща борбите на нашите хайдути от Индже войвода и неговият побратим Кара Кольо до началото на създаденото от великия Г. С. Раковски организирано революционно движение. На границата между двете епохи - хайдушката и организираната - са незабравимите Панайот Хитов и Филип Тотю, а мост към новото революционно движение на останалите под робство българи от Македония и Тракия след 1878 г. са ... |