Това беше трагичен миг, печална случка сред снеговете - умиращо куче, свада между двама другари. Рут погледна умолително първо единия, после другия. Обаче Мейлмют Кид се сдържа, макар в очите му да се четеше безграничен упрек; само се наведе над кучето и преряза ремъците. Никой не рече нито дума. Те сложиха по два впряга на шейна и преодоляха трудното място; шейните отново пътуваха напред, умиращото куче се влачеше подир тях. Докато едно животно може да върви, не го застрелват и му дават тази последна възможност да остане живо - да се домъкне, ако успее, до лагера с надеждата, че ще убият някой елен. ... |
|
|
Сър Артър Конан Дойл е писател феномен! С изключителния си талант той успява да се мери с такива "литературни лъвове" като Едгар Алън По , Жул Верн , Робърт Стивънсън и да остави златна диря фактически във всички литературни направления! Конан Дойл не изобретява криминалния жанр, но успява да докаже, че този вид литература може да бъде на високо ниво и да се харесва на мислещия читател. Неговите разкази са белязани с всички достойнства на първокласната белетристика: богата фантазия, безупречна интрига, точен и лек начин на изложение. Между другото, Конан Дойл е посветен в рицар и то не за литературните му ... |
|
|
Илюстрации: Ясен Гюзелев. ... Животът като хазартна игра и играта като възможност за трансформация на живота. Фаталната "черна дама" като символ на възмездието и съдбата, която не може да бъде излъгана. За "Дама пика" - най-енигматичната, най-мистичната и брилянтна повест на големия руски поет и писател, Ф. М. Достоевски казва: "Фантастичното трябва до такава степен да е в съприкосновение с реалното, че почти да му повярвате. Пушкин... написа "Дама пика" - връх в изкуството на фантастичното". Това издание на прочутия шедьовър на А. С. Пушкин е илюстрирано от известния български ... |
|
|
О. Хенри е бил богат американски писател на кратки истории, майстор на изненадващите завършеци, който пише за живота на обикновените хора в Ню Йорк. Обратите, превръщат ироничните и случайни обстоятелства в типични истории на О. Хенри. ... |
|
|
Двайсет и една годишният студент Алехандро Микис случайно открива заедно със свой приятел спящо на улицата момче. Това е Фелипе, който е напуснал дома си и е дошъл в големия град, за да търси работа. Двамата приятели се погрижват детето да бъде приютено и нахранено. По-късно съдбата отвежда Фелипе в дома на учителя дон Педро Поло, където става слуга и същевременно посещава училището, в което господарят му преподава. Подобно на другите ученици, момчето е подложено от дон Педро на физически и психически тормоз. Затова, когато получава крупна сума пари от своя сродница, Алехандро взима момчето при себе си. Но дали ... |
|
|
"Валеше. Таванът течеше. Капките капеха: кап, кап, кап, кап, кап, кап, кап... Сакето ме караше да се чувствам топло. Ама топло какво? Топла нула. Ето ме, на петдесет и пет и без леген да подложа под теча. Баща ми ме предупреждаваше, че накрая ще ида да си го лъскам на задната веранда на някоя фльорца в Арканзас. Още имах време да го осъществя. Всеки ден имаше автобуси. Само че от пътуване с автобус винаги се запичах, пък и все щеше да се намери някой селяк да хърка. Може би по-добре да се захвана с издирването на Селин." Из книгата ... |
|
|
Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... Публикуван в 18 части от 1844 г. до 1846 г. във френския вестник "Journal des Debats", по-късно вече с изцяло отпечатана книжна версия, а днес популярен по целия свят и смело определян за класическо произведение - така изглежда пътят към успеха за романа "Граф Монте Кристо". Създадена от френския писател Александър Дюма , още от самото начало историята грабва читателите, а с хода на времето се превръща в един от най-интригуващите варианти, разглеждащи вечната тема за престъплението и наказанието, щастието и ... |
|
|
"В течение на няколко поредни дни отломки от отстъпващата разгромена армия прекосяваха града. Това бе не войска, а разпасани пълчища. Мъжете бяха с дълги, мръсни бради и парцаливи униформи; пристъпваха вяло, без знамена, без бойна част. Всички изглеждаха съсипани, капнали, неспособни да мислят или вземат решения, крачеха само по навик и щом спираха, се строполяваха от умора. Повечето бяха мобилизирани мирни хорица, кротки рентиери, превиващи се под тежестта на пушката, и пъргави иначе новобранци, които лесно изпадат и в ужас, и във възторг, готови както за атака, така и за бягство; а сред тях се мяркаха неколцина ... |
|
|
Зимата на нашето недоволство (1961) е последният роман на Джон Стайнбек и е смятан от критиката за голямото му завръщане в първите редици на световната проза след Гроздовете на гнева. Стегнатият, изпълнен с много вътрешна сила и напрежение, разказ е съсредоточен около Итън Алън Холи - издънка на стар род от аристократична Нова Англия, носител на висши морални стойности и дълбоко насадена честност, който сега е продавач в бакалията, която преди е притежавал. Натискът, който животът и обстоятелствата упражняват върху него, стига до своя апогей в тази зима на недоволството, когато жена му го упреква, че не съумява да ... |
|
|
Преводач: Цочо Бояджиев . ... "Приказките са отредени да уловят чистата мисъл на едно детско световъзприемане, те подхранват непосредствено, меко и нежно като млякото, сладко и засищащо като меда, без земна тежест; обратно, сказанията служат за по-здрава храна, носят по-прости, но затова пък по-отчетливи багри и изискват повече сериозност и разсъдителност." Братя Грим ... |
|
|
Книгата е част от поредицата Модерна класика на издателство "Колибри". ... "Завой на реката" проследява пътя на Салим, млад индиец от семейство на търговци в Африка, който наследява малко магазинче, решава да напусне крайбрежието и се отправя към вътрешността на континента. Там, в откъснато градче на "завоя на реката" в неотдавна извоювала независимостта си африканска държава, Салим започва дребна търговия с местните хора, докато пред очите му се разгръща животът в постколониална Африка, пленен между неотстъпчивите традиции на миналото и изкушенията на модерния свят, живот сред хаос, ... |
|
|
"– Всичко е като някакъв сън - въздъхна Кисмин, загледана в звездите. – Колко е странно, че съм тук с една-единствена дреха на гърба и със своя беден годеник! Под звездите - добави тя. – Преди не ги забелязвах. Смятах ги за големи диаманти, които принадлежат някому. А сега те ме плашат. Карат ме да чувствам, че всичко е било един сън - цялата ми младост. – И наистина е било сън - рече спокойно Джон. – Младостта е сън, един вид лудост, предизвикана от бурните химически процеси в организма. – Колко е приятно в такъв случай да си луд! – Така казват - мрачно отвърна Джон. – Аз самият вече не съм уверен. Във всеки случай, ... |
