"Антологията е първи опит да се представи по-широко пред българския читател все още малко познатата поезия на Черна Африка. Като всеки първи опит, в нея неизбежно ще има и пропуски - някои поети не са застъпени достатъчно пълно, а други въобще отсъстват. Твърде оскъдни са биографичните данни за редица автори. Иска ни се да вярваме все пак, че антологията ще предизвика интерес сред многобройните любители на поезията у нас и ще потвърди думите на южноафриканския поет Ричард Райв."Николай Попов "Няма мелодии черни, мелодии бели, има само музика. И когато запеем, музика ще екне там, където свършва дъгата." ... |
|
Томът е една представителна антология на френската поезия от XI до XXI век, съставена от един от най-добрите и познавачи у нас."Кадийски си създава две насоки за превод. Руската и френската литературни традиции. И в двете литератури, без оглед дали се занимава със стари или с нови автори, той търси експресивни творци, търси трудни поетически текстове, които винаги искат от преводача да бъде всеоръжие. Кадийски обича работата в трудните стилистични пластове, където човек е покорен от шемета на експресията, където думата е мисъл, но и вопъл, понятие, но и призивен вик. Той обича полифонията в поезията и успоредно с ... |
|
Руските приказки са удивителни с богатата си поетичност, разнообразие от забавни сюжети, вълшебни герои и жив език. Те са увлекателни, забавни и запомнящи се! В тях е закодирана многовековната мъдрост на предците ни. Със словата си народните приказките развиват естетическия и литературен вкус на всяко ново поколение. Приказните герои в руските народни приказки са харизматични и неповторими, те смело преследват мечтите си и са винаги готови да се притекат на помощ. Тези приказки са безценна съкровищница на народния дух и хумор, те са мъдри и поучителни, а техните герои - достойни примери за подражание. Книгата е част от ... |
|
След третата книга "Сянката" от триптиха "Някога - На ръба - Сега" излезе и втората. Години наред на хората обещават светло бъдеще. От тези сладки обещания им загорчава. Лицата им посърват. Искат промяна, за да останат хора. Неочаквано от небето им пада революция. Всички са замаяни от възможността да сбъднат мечтите си. Да им пожелаем успех. ...човекът е като кучето, момичета, щом му откачиш каишката го разбираш колко пари струва и ако е чиста кръв и обучено, те гледа с възхита, тича подире ти, не рови боклуците и изобщо, а дворното възпитание в миг забравя с колко труд му набавяш храна на гранули, ... |
|
"Светът на Цвета Иванова е люлка за пораснали деца, картина на талантлив художник, пасторална емоция, уютна и "щастлива къща", жив пейзаж, през чиито зелени морави текат реките на тъгата. В тази книга думите имат тръни, детството е пришито с кръпки от спомени към настоящето на "сладкия хляб", а любимите хора са "дъга, тишина и посока". Цвета пише стихове, родени в тъга или от обич и в тях е светло от пречистващата сила на болката. Но онази, която ни извисява до високото на смисъла. Светът ѝ е разказ за живота - цял, завършен, несъвършен... човешки. Остава само да го видите през ... |
|
До всички малки и пораснали деца, които обичат безкрайния празник и вечното пътешествие. Пътешествието върху крилете на приказката. В първата книга на прекрасните разказвачи Братя Грим се срещаме с познати и любими приказки. Във втората и в тази книги обаче, ще имате вълнуващи срещи с позабравени или съвсем непознати герои от приказния свят на вечните Братя Грим! ... |
|
И се изми Земята от дъжда, и се стекоха водите в океана и отново се изпариха в небето. И отново заваля дъжд! И отново имаше капки... И тази история никога не свършва! ... |
|
Джунглата крие момиче, което не може да умре. ... Пиа израства в тайна лаборатория, скрита дълбоко в дъждовната гора на Амазония. Тя е първата от нова безсмъртна раса, създадена и отгледана от екип блестящи учени. В нощта на седемнайсетия си рожден ден Пиа намира дупка в електрическата ограда около строго охранявания комплекс и за първи път в живота си излиза навън. Свободна в джунглата, Пиа среща Ейо, момче от близкото село. Двамата се впускат в търсене на истината за произхода на Пиа - истина със смъртоносни последици, които ще променят живота им завинаги. „Произход“ е красиво написан и шокиращ роман за вечното ... |
|
Авторските приказки на Иглика Дионисиева са едновременно монументални и крехки. Гласът на писателката ги извайва от древен камък, но после ги оставя да се разсипят като месечина, да изтънеят и да забият блестящите си остриета в обърканото ни настояще. В тях често липсва жадуваният катарзис и след последната дума остават отворени врати, които понякога са рани. Това са приказки за вземането, за даването, за пречупването, за преминаването. "Приказките на Иглика не са детски в общоприетия смисъл. Те израстват от това, което е останало незасегнато, въпреки опустошителното пресищане. Връщат ни непреднамерено и безизкусно ... |
|
Тук са включени руски поети, като представянето им започва от Слово за похода на Игор, обхваща най-интересните имена - от Жуковски през Александър Пушкин и Лермонтов до Вознесенски и Вячеслав Куприянов. Украинската поезия е представена с преводи на Иван Котляревски, Иван Франко, Михаил Семенко, Дмитро Павличко и Иван Драч, а полската включва Кримски сонети на Адам Мицкевич , както и Леополд Стаф, Ярослав Ивашкевич, Велислава Шимбарска и др. Томът представя още словенски, сръбски и черногорски поети."B нашия филологически век не е излишно да се повтаря и потретя, че когато е добър, преводът на поезия надхвърля ... |
|
За какво живей човекът? Не ли за мига, когато сменя махмурлука с чаша бира? За какво живей човекът? Не ли за мига, когато сменя на маслината солта вечерна с глътка сутрешна вода? За какво живей човекът? Не ли за мига, когато сменя скуката на половия глад с красивата женска досада? ... |
|
В Страната на мечтите се родило малко, сладко, приказно прекрасно еднорогче. Семейството му го обградило с любов, хранело го с хрупкави захаросани ябълки и уханни лавандули и му предлагало най-вълшебните забавления. Но малкият съвсем не се държал като еднорог и единствената думичка, която казвал, била не. Дори не просто не, а НЕ!. Толкова упорито повтарял не, че го нарекли НЕднорог. Не минало много време, НЕднорогът решил, че розовият свят на еднорозите с неговите пухкави облачета, летящи феички и непрекъснати усмивки никак не му харесва, и си тръгнал. Не знаел накъде върви, но по пътя срещнал един енот, който постоянно ... |