|
|
Наистина ли това е краят? Древно зло заплашва съществуването на галактиката и единственият шанс за спасяването ѝ е група неудачници. Кой ще победи в тази война? Древното зло, разбира се. Момент... Не бързайте със заключенията. За последно видяхме "Отряд 312 в разгара на епична битка, в която Звездния палач иска да унищожи Земята с Оръжието. Забавно, нали? Всичко, естествено, се обърква. За късмет отрядът получава още един шанс да поправи цялата галактическа бъркотия, в която се е забъркал. Или два. Малко е сложно. Могат ли Зила, Скар, Фин (и Магелан!) да променят историята и да се справят с всички врагове, ... |
|
|
|
|
|
Отключете неограничените възможности на вашия капацитет. ... "Обзалагам се, че ако се като повечето хора, искате от живота нещо повече от това, което сте преживели до този момент. Може би не успявате във всичко, в което бихте искали да успеете. Може би не сте удовлетворени от прогреса си. Правите ли всичко, което искате да направите? Или искате да видите повече, да правите повече, да бъдете повече?""Какво се изпречва на пътя ви? Какво ви ограничава? Знаете ли? Ако не знаете какво ви ограничава, как ще го отстраните? Прекалено много хора, чувайки думата капацитет, си мислят за ограничение. Те приемат, че ... |
|
Как чрез математиката да разгърнем своя потенциал. ... "И най-богатите страни не могат да се справят с бедността, защото източникът ѝ си остава невидим дори за просветеното око. В опитите си да я изкореним никога не сме отчитали пагубния ефект на основния постулат в образованието, споделян от всички общества: онзи, според който децата се раждат с такива разлики в умствените си способности, че повечето от тях никога няма да разберат истински математиката и естествознанието. Аз вярвам, че интелектуалната бедност, която налагаме на мнозинството деца поради непознаване на истинския им потенциал, е най-дълбокият ... |
|
"Bce тази болка в сърцето. Идва винаги, когато не трябва - в средата на всяко веселие и след нея душата ми тръгва сред зима по плажа пустеещ. По обед. В неделя. Откъде се е взела? Защо съм й верен? !!! Защо все далече от дом и семейство ме води - не зная. Може би с нея заплащам краткото щастие ден след ден. От години така. И до края..." ... |
|
"Романът Маргаритки край окопите от Ангелина Дичева е талантливо написано и запомнящо се литературно произведение. Писателката умело, с фин психологизъм, с обич и горест е създала така рядко срещаната литературна сплав от автентични исторически факти, осветяващи един от най-мъчителните периоди в българската история, комбинирайки трагизма на войните в периода 1912 - 1913 г. с дълбоко въздействащо описание на нашата съвременност, тук и сега, в България, през двайсетте години на двайсет и първи век. Страниците на романа излъчват искреност, звучат автентично. Усещането за литературна мощ в голяма степен се дължи на ... |
|
Научните възможности за постигане на физическо безсмъртие. Неизбежна ли е смъртта? Досега това беше единственото сигурно нещо в живота ни. За да заглушим екзистенциалния ужас от наближаващия край, през вековете сме се обръщали към религии, идеологии и различни творчески начинания. Според Хосе Кордейро и Дейвид Уд обаче смъртта вече не ни очаква с абсолютна сигурност. Науката и технологиите са на ръба на революционен пробив: човешкото безсмъртие. Тази книга ни позволява да надникнем в удивителния експоненциален напредък на изкуствения интелект, регенерацията на тъкани, терапиите със стволови клетки, принтирането на ... |
|
"Брегът на москитите", напомняща на "Повелителят на мухите" от Уилям Голдинг, е от вечните емблематични книги за угнетяващата действителност и духа на добрите намерения, изпуснат от бутилката. Едно щастливо американско семейство тръгва да търси път за спасение, но вместо в рай, попада в ужасяващия нов свят на собствените си кошмари. "Изумителна поредица от премеждия... Екзотика и изненади..." Тайм "Приключенска история, която ни кара да настръхнем..." Ню Йорк Таймс Бук Ривю "Смразяващ кръвта разказ, вълнуващ и изпълнен със съспенс..." Пъблишърс Уийкли Американският ... |
|
|
|
"За Бастиян Балтазар Букс това бяха книгите. Само който никога не е прекарвал по цели следобеди над една книга и не е чел с пламнали уши и разрошена коса, забравил къде се намира, без да усеща ни глад, ни студ... Само който никога не е чел на светлината на фенерче, завит презглава в огледалото, защото татко или мама, или някоя загрижена персона е загасила лампата с добронамереното обяснение, че вече е време за сън, защото утре трябва да се става рано... Само който никога не е проливал явно или тайно горчиви сълзи, защото една прекрасна приказка е свършила и трябва да се раздели с героите, с които е преживял толкова ... |